Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Сен, парламо палари.

— Разбира се, оми.

— Онзи мийзи шарпи…

— Онзи код смешник в наф шарпи партакеши.

— Лелинели, но не бръщолеви палари. Сен, ако не тролна обратно от тези тупалки.

— Нанте парламо така, Еверет Синг. Нанте.

— Сен, трябва ми една благост.

— Благувай каквото поискаш, Еверет Синг.

— Благувам за амрия.

— О, Еверет Синг, амрията е голяма благост.

— Бижу молба е. Комптаторът. Жужирал съм един програмен код. Ако нанте тролна обратно, жужни го. Ще ви скарпира отново у дома. А после, Сен, направи следното. Помниш ли как ми разправяше за кралицата на полоните, когато тролирала мешката до Дойчланд за Идлър, когато дошли куките? Как изсипала мешката в голямото синьо буваре и скарпирала? Саби?

— Саби, Еверет Синг.

— Ако аз нанте комптатор, нанте който и да е. И Дона Вилие, тя няма причини да се пули за тебе, не и без комптатора. Скок, изсипваш, Сен. Саби?

Сен вдигна дясната длан на Еверет до устните си и целуна кокалчетата на пръстите ѝ.

— Аз обещава, Еверет Синг. Амрия беше дадена.

— Бонару, Сен. Фантабулоза.

Наполовина беше стигнал до външния док, когато Сен извика името му:

— Хей. Стрелецо. — Тя му подхвърли пушката. Той я улови и я окачи на рамото си. — Хей, Еверет Синг! Аламо!

Еверет М пристъпи извън разтворената бойна броня. Погледна Наан двойника право в очите на насекомо.

— Какво би могъл да ни предложиш? — попита Наан Еверет.

— Изход.

Наан двойникът остана неподвижен и мълчалив достатъчно дълго, за да се просмучат студът и мокрото чак до студа в сърцето на Еверет. Вятърът го прерязваше през единствения тънък пласт на трикото по технология на Трин. Еверет М потрепери, уви ръце около себе си и се разтри за поне малко топлина. Последният път, когато му беше толкова студено, бе по време на футболния мач в края на училищния срок на игрището на „Борн Грийн“. Сутринта, когато всичко се бе променило.

— Съзнанието на Наан ще изслуша предложението ти — каза двойникът. Той не чувстваше студ. Не чувстваше каквото и да е.

— Имам мисия — обясни Еверет М. — Работя за Множеството.

— Така нареченото правителство на Познатите светове — отвърна Наан Еверет. — Известно ни е за него. Ще бъде асимилирано в по-ефикасна форма.

— Насам идва въздушен кораб — продължи Еверет М.

— И това ни е известно.

— Четири минути — произнесе бойната броня в слушалката на Еверет М.

— Идва от Оксфорд — допълни Наан двойникът. — Агистратурата има аванпост там. Наблюдаваме го. С времето той също ще бъде асимилиран.

— Трябва да инсталирам проследяващо устройство на кораба — уведоми го Еверет М. — Заради това е всичко. Инсталирам устройството, след това отварят Портал на Хайзенберг и се прибирам обратно у дома.

— Квантовите портали от тази вселена са запечатани. Настроени са да транспортират всичко, което ги използва, в сърцето на слънцето в друга вселена. Ефикасна карантина е.

Звучиш като учител по математика , помисли си Еверет М и едва не се разсмя. Беше толкова глупаво и неуместно, и все пак правилно.

— Аз съм тук, нали?

— Това не може да се отрече, Еверет — съгласи се Наан двойникът.

— Ето каква е сделката. Аз съм начинът ви да се измъкнете от този свят. Позволявате ми да инсталирам проследяващото устройство. Викам Портала на Хайзенберг. Когато потегля обратно, ще взема част от вас с мен. Съвсем мъничко количество… нищо, което може да бъде регистрирано. Аз съм в безопасност, защото не можете да докоснете моя Трин-тек, а вие отивате… някъде другаде.

Наан Еверет отново замръзна в мълчание. Еверет М вече виждаше въздушния кораб; задаваше се от северозапад, летеше в покрайнините на снега. Господи, голям е. По-голям, отколкото някога си бе представял. Беше като облак, буря или като природно бедствие. А той беше голяма и примамлива мишена тук на открито: в идеалния център от пръстените Наан вещество. Хайде де, трябва ви разрешението на всеки от шестте милиарда, които сте асимилирали?

— Трябва да го направим така, че да ти е трудно да ни премахнеш. Щом веднъж се озовеш обратно в родната си вселена, какво би ти попречило да ни обезвредиш с електромагнитен импулс? Всеки опит да ни премахнеш или унищожиш трябва да завършва с катастрофални поражения за теб.

— Но ще напуснете тялото ми — каза Еверет М.

— Разбира се.

— Мога да се съглася с това.

Той хвърли поглед към небето. Въздушният кораб маневрираше над парка „Кенсингтън Гардънс“. Виждаше как совалките на пропелерите и елероните му се въртят и извиват. Ти си там , отправи мисъл към своето копие. Но не знаеш, че аз съм тук. Разполагаше само с няколко мига, за да сключи сделката. Беше ужасна сделка. Пускаше на свобода Наан из Множеството. По-лошо от най-лошата зараза. Вирус, чиято мисия бе да се възцари над вселената. Някой някога беше ли обмислял по-злонамерено деяние? Но това бе единственият начин, по който можеше да спаси живота си.