Йен Макдональд - Бъди ми враг

Да асимилирате мен , помисли си Еверет. Да претопите менв шест милиарда други. Да дадете на мензлокобни очи на насекомо. И ето го третото ми преимущество: от друга вселена съм.

Наан двойникът го изучаваше. Еверет М можеше да отвърне на погледа му без ужас и да забележи разликите, детайлите, в които двойникът не е напълно съвършен. Разбира се, очите. И бойният му костюм очевидно бе част от кожата на двойника: краката бяха боядисани в сиво, вместо посивели от топящия се сняг. Косата не се движеше съвсем правилно. Приличаше на косите на рисуваните триизмерни персонажи по филмите, сякаш се движеше под вода. Също както той бе сканирал Наан със собствените си сензори, така и те трябваше да са сканирали него отвън навътре. Още веднъж опита да задвижи бойния костюм със силата на волята си. Не. Но откъде знаеха каква е неговата ДНК? Освен ако…

Този път Еверет М потисна вика си. И осъзна едно нещо за храбростта. Храбростта се нуждае от публика. Тя е за останалите. Когато си сам, на чужд свят, в компанията на натрупана нанотек маса и познанията на шест милиарда някогашни живи хора — които по един или друг начин са били ти, — няма храброст. Има изобретателност. И има оцеляване. И докато Еверет М го осъзнаваше, разбра, че и със страха е същото. Страхът също се нуждае от публика. Никой, който е сам, не може да се страхува.

Въздушният кораб е на десет минути от нас , каза бойният костюм.

— Може би ще ти е интересно да знаеш, че току-що получих прогнозата колко време ще ни е нужно, за да асимилираме технологията на Трин — каза Наан двойникът. — Някъде в рамките на шест месеца.

— Имам по-добра идея — каза Еверет М.

— Бихме желали да я чуем.

— Трябва първо да освободите костюма.

Наан Еверет М отново наклони леко глава като любопитна птица.

— Съзнанието…

— Има шест милиарда като теб! И само един като мен!

Наан клонингът мигна два пъти. Еверет М почувства, че шията му внезапно отново можеше да се движи, а така също и раменете, ръцете му. Погледна надолу и видя как Наан веществото се отлива от него като черно наводнение. Торс, бедра, крака. Наан се оттекоха и го оставиха застанал в кръг от отъпкан сняг и бурени.

Вече не сме ограничени , каза бойният костюм.

— Да — каза Еверет М. — Превключи на вътрешна разговорна.

Вече сме на вътрешна , прошепна бойният костюм. Въздушният кораб ще пристигне след седем минути.

— Което ми дава времето да направя следното — обяви Еверет по вътрешната разговорна система: — Синьо, ламбда, орикс, лютиче.

Четирите кодови думи му даваха пълен достъп. Чарлз Вилие му ги бе повтарял пак и пак, и пак, чак до рампата за Портала на Хайзенберг, който бе изпратил на Земя 1 него и Мадам Луна/бойния костюм.

Без нито дума бойният костюм на Трин се разцепи по един шев от челото до слабините му. Панелите се оттеглиха и костюмът се отвори. Еверет М пристъпи невъоръжен, незащитен и съвсем сам по бойното поле, сред мъртвите Наан. Погледна своя двойник право в насекомоподобните нанотек очи.

— Да сключим сделка.

Сен отведе мълчаливо Евърнес , като призрак, над Хайд Парк, над развалините на Албърт Хол, през мъртвите факултетни постройки, библиотеки, лаборатории и аудитории на Импириъл Юнивърсити, след което го накара да спре напълно, опрял нос във върха на камбанарията, която се издигаше в сърцето на кампуса. Дръпна лостовете за ускорението и позиционира пропелерите така, че единствено да поддържат височината им.

На Еверет му се струваше, че Земя 1 е собственият му свят — Земя 10, но с усилен докрай звук. Големите сгради в този мъртъв Лондон бяха по-високи, по-големи и по-дръзки. Колежите на силно укрепения Оксфорд бяха по-средновековни, галериите им — по-мрачни, гаргойлите — по-приведени и заплашителни. В този Импириъл Колидж — Импириъл Юнивърсити, не спираше да си напомня той — кулата, която се издигаше в центъра на заснежената морава „Куинс Лоун“, беше като викторианско готическо чудовище, по-висока дори от Биг Бен в Лондон на Земя 10. В неговия свят Куинс Тауър нямаше четири огромни каменни лъва, приклекнали в основата ѝ, или четири ангела, всеки от които носеше по един от различните символи на образованието — книга, триъгълник, телескоп, чифт везни — на мястото, където кулата завършваше с купол. И този купол не беше толкова висок, нито някога бе украсяван с летящ ангел, който се спускаше от рая, надул златна тръба, с вдигнати криле и единия крак леко докосващ най-високата точка на купола. Същото, но различно. Много, много различно.