Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Колко още, докато въздушният кораб стигне дотук?

Приблизително четирийсет минути. Думите на бойния костюм се бяха оформили във вътрешността на главата му. На Еверет М не му се понрави, че са там. Бяха прекалено близо. Поне костюмът не говореше със спокойния, вразумяващ, влудяващ глас на Мадам Луна.

— В небето ще съм в по-голяма безопасност.

Можеше да се скрие сред покривите, сред комините, въздуховодите, климатиците и водните кули на Мейфеър, а после да пикира незабелязано откъм гърба на въздушния кораб и да се прилепи на него като бълха на слон, докато инсталираше проследяващото устройство.

А веднъж щом проследяващото устройство бъдеше инсталирано, Чарлз Вилие можеше да го засече, да отвори Портал на Хайзенберг и да го извлече от този уродлив свят.

Бръсначът му подскачаше в края на въжето, завързано за стълба. Можеше да се добере до него с двайсетина крачки. Нещо бутна Еверет М по десния крак. Той погледна надолу. От земята бяха избухнали черни пипала и се увиваха около ботуша му. Еверет М подръпна крака си. Пипалата се разтегнаха. Той насочи още мощност в бойния костюм и залюля десния крак напред. Пипалата се скъсаха, паднаха на снега и се просмукаха обратно в земята.

После уловиха левия му крак. Черни, лъскави пипала, които го облепиха до прасеца. Той се подръпна. Пипалата задърпаха на обратно. От земята изригнаха нови пипала и се увиха около коленете му. Само за секунди бе оплетен чак до бедрата. Еверет М захрани бойния костюм на пълна мощност и закрачи напред. Пипалата се напрегнаха, обтегнаха, скъсаха. Едва не падна по лице. Седемнайсет стъпки. Сега обаче левият му крак отново беше в плен, след като от земята изникнаха още пипала и се затегнаха като змии около него. Еверет М протегна ръце и отвори пулсаторите в дланите си. Но адските хрътки приближаваха, неумолимо и много, много бързо. После и десният му крак беше впримчен отново. Еверет М се задърпа. Пипалата се разтегнаха, но не поддадоха. Той отново дръпна. Пипалата дръпнаха в обратната посока. Върнаха крака му на земята и го задържаха там. Земята експлодира. Още пипала плъзнаха нагоре по краката му. Само за миг бе омотан до кръста. Бръсначът висеше в края на въжето си, само на седемнайсет крачки. Седемнайсет крачки, които никога нямаше да успее да направи.

Пулсатори на линия , съобщи контролният панел. Еверет М се прицели с длани в краката си. Изпържете се, зли, мъртвешки пипала. Но какво щеше да се случи със схемите на бойния му костюм при изстрел от упор? Той затвори пулсаторите и сграбчи чернотата. Пипалата се увиха по-здраво около бедрата му. Еверет раздвижи мускулите на бойния си костюм. Пипалата се разтегнаха, а после се разкъсаха. Но ето че се задаваха още, излизаха от дърветата: адските хрътки. Цяла стена от тях. Толкова много и толкова бързи. Еверет М направи на слуз първата вълна с контролирани откоси на пулсаторите. Втората вълна се разби в него. Три от хрътките наряза на димящи късове с лазерите, две превърна в летящи петна от Наан вещество, третото улови и разкъса на части. Пулсаторите презаредени. Еверет М се прицели в краката си. Трябваше да направи тези седемнайсет крачки, да остави бръснача да го издигне над всичко това. Залитна от силен удар в гърба.

Директно попадение от Наан единица , докладва бойният костюм.

Пипалата вече затягаха хватката около кръста му. И тогава връхлетя третата вълна от демони. Лазерите подпалиха въздуха, пулсаторите разплискаха мъртво Наан вещество по снега. Но бяха прекалено много и се движеха ужасно бързо. Около лицето на Еверет М се сключиха бели зъби и отново го покриха с пълзящо Наан вещество, и отново, и отново. Пипалата се извиваха все по-високо, до кръста, до гърдите, над раменете, обхващаха раменете му. Не можеше да се прицели. Не можеше да улучи каквото и да е. Чернотата се плискаше във визьора му като разлято мастило. Плисък след плисък, плясък след плясък, Наан технологията прекъсваше достъпа му до светлина. Не можеше да вижда. Беше сляп, оглушал, парализиран.

Сензорните мрежи са компрометирани , информира го бойният костюм. Останал съвсем сам в тъмното, Еверет чувстваше леките удари на още и още Наан демони, които се плискаха по цялото му тяло. Обвити сме в Наан субстрат с дебелина приблизително един метър.

Погребан жив в излязла извън контрол нанотехнология. Отвън сигурно изглеждаше като един от саркофазите за мумии, които беше виждал в Британския музей, заоблен ковчег с глава. Черен. Лъскавочерен. С още и още Наан, които не спират да се трупат върху него.