Йен Макдональд - Бъди ми враг

Софтуерната сигурност не е компрометирана , каза костюмът.

— Което означава? — попита Еверет.

Мога да поддържам основни жизнени показатели.

— Докога?

Докато не се изтощят батериите.

— Докога?

В текущото състояние няколко месеца.

Чак тогава Еверет М запищя. Пищя дълго, силно, пищя, докато гърлото му не прегракна. Чернотата отне писъците му, без да му върне нищо. Опита да се движи, да рита, да удря с юмруци, да помръдне само пръста на крака си. Мускулите му бяха напрегнати до крайност. Фокусира мощността върху Трин силата си, докато не почувства, че мускулите му всеки момент щяха да изскубнат сухожилия от костите му. Нищо. Не можеше да се движи, да вижда и чуваше единствено гласа на костюма, собствения си дъх, пулса си. Попаднал в капан във вътрешността на Мадам Луна. Ковчег от метал и пластмаса.

— Еверет?

Глас. Но не гласът на костюма. Не неговият глас. Не: неговият глас. Неговият глас от някъде другаде.

— Какво чувам?

Засичам поредица от вибрации през Наан материала и ги преобразувам в аудиосигнал.

— Звучи като глас. Моя глас.

Така е, Еверет Синг.

Чернотата просветля. Зрението на Еверет М посивя.

Наан материалът се очиства от визьора на шлема , каза костюмът, докато черните пипала се оттегляха от зрителното поле.

Еверет М премигна в белотата. Очертания, между него и светлината. Овална форма, която изпълваше по-голямата част от погледа му и закриваше светлината от зимното небе. Бавно започна да различава нещо. Петната и меките изблици като от глухарчета в очите му избледняха. Взираше се в лице.

Неговото лице.

— Здравей, Еверет — произнесе неговото лице.

Той. Беше той. Стоеше там, на снега, сред мъртвите Наан неща, облечен в същия боен костюм. Същата височина, същото тегло, същите крака, ръце и тяло. Същите длани и стъпала. Същото лице. Очите. При тях всичко се разпадаше. Очите не бяха неговите. Бяха съставени от десетки миниатюрни, черни клетки, като очите на насекомо. Улавяха светлината и я отразяваха в цветовете на дъгата, като на водно конче.

— Може ли да ме чуе отвън? — въпросът бе зададен на бойния костюм.

Да. Сега.

— Кой си ти? — попита Еверет М.

Двойникът му се усмихна притеснено, като обърна глава настрани. Еверет М би направил същото. Колко още му беше известно?

— В известен смисъл аз съм ти… но можеш да изпиташ силно безпокойство, ако разговаряш със своя двойник, така че няма да наричам себе си Еверет.

Само че съм се срещал със своя двойник , помисли си Еверет М. И тогава не изпитах силно безпокойство. Бях хладнокръвен, спокоен и напълно рационален. Но ти не го знаеш. И това е едно малко преимущество в моя полза.

— Наричай ме това, което съм — каза двойникът на Еверет М. — Наричай ме Наан.

— Приличаш на мен.

— Не е само до приликата, Еверет. В съвсем реален смисъл аз съм ти. Открихме твоята ДНК в базата ни от данни и я използвахме, за да построим този аватар. Смятаме, че може да не си толкова враждебно настроен към нещо, което прилича и се държи — и звучи — като теб. Имаме твоята ДНК, и все пак ето те пред нас. Това ни обърква.

— Изчисти тази кал от мен. — Еверет излъчи мисълта движи се към бойната броня. Механизмът на Трин се напрегна, но Наан веществото бе залепнало здраво около него.

— Не, не мисля, Еверет. Вече видях на какво са способни тези Трин пулсатори… и го почувствах. Каквото и да бъде сторено на мен или на която и да е част от мен… всички го чувстваме. Аз го чувствам. Имаш ли представа какво е? Все едно да изтръгнат част от теб. Отново и отново, и отново. Гори, Еверет. Гори.

— Какво искаш от мен?

Наан двойникът сви рамене:

— Озадачаваш ни. Твоята технология ни се съпротивлява. Всичко минава през теб. Не можем да го асимилираме. Мислехме, че разбираме вашата технология. Вие разработвате технология, с която да ни изтребите, ние използваме събраното знание, за да я заобиколим. Това е нещо, което досега не сме виждали. В общото ни съзнание няма нищо по този въпрос. Кой си ти? Откъде си?

Още веднъж леко преимущество. То не знае за Трин. Не знае за Земя 4. Не знае, че изобщо не съм от този свят. Но може да почака, докато размисля върху всичко това, а аз умирам от глад. Трябва да поема риск.

— Казвам се Еверет М Синг. Не съм от този свят. Идвам от Земя 4.

Наан двойникът мигна два пъти с насекомоподобните си очи.

— Изпращам тази комуникация до Съзнанието на Наан. Земя 4. Да. Имаме спомен за нея. Разполагам с колективните спомени на шестте милиарда човеци, които сме асимилирали, но все още има много познания, които предстои да интегрираме. А, да. Паралелни вселени. Един момент. — Наан двойникът наклони глава леко, сякаш опитваше да чуе по-добре през стаята интересен разговор. — Разумът на Трин. Това не е човешка биология. Ето защо не можем да я асимилираме.