Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Давай — прошепна Еверет М.

Ракетите бяха изстреляни. Откатът разтърси ръцете му назад и нагоре, но ракетите разполагаха със собствени системи за проследяване на целта. Видя как следите от двигателите им се разтвориха като ветрило пред лицето на вълната от Наан.

Сега.

Еверет събра ръце и бронята им се удари звучно.

За момент електромагнитният импулс го заслепи. Радиописъкът прониза тъпанчетата му толкова пронизително и силно, че за миг си помисли, че вътрешността на шлема му е оплискана с кръв.

Конвенционалните експлозивни ракети са безполезни срещу Наан, беше обяснил Чарлз Вилие. Наан просто щяха да се препрограмират в нова формация. Електромагнитният импулс обаче щеше да извади от строя софтуера им.

— Ами бойният костюм? — попита Еверет М. — Той няма ли софтуер? Не се ли движи всяка негова част — включително и в мен — от софтуер?

— За това се доверяваме на Мадам Луна — отговори Чарлз Вилие.

Бойният костюм стоеше на ръба на опръсканото с черни петънца заснежено поле. Наан бяха изпопадали в рязко очертана линия, фиксираща зоната, където масираният електромагнитен импулс от шейсет наноракети беше задействан от едновременната им детонация, за да ги съборят от небето. Черен сняг. Простираше се надалеч вляво и вдясно. Плътността му намаляваше с постепенното отдалечаване от фронта на изпопадалите Наан. Небето бе ясно. Унищожението — абсолютно. Еверет М огледа резултата от работата си. Направи крачка напред, за да премаже тялото на най-близкия Наан — четирикрила безглава птица с две мънички човешки ръце — под белия си ботуш.

В полезрението му се появиха прицелни кръгове. Еверет М не искаше да се замисля много за начина, по който Мадам Луна се е включила в очните му ябълки, но контролните дисплеи бяха като въртящи се кръгове, като във видеоигра, шутър от първо лице, където графиките изобразяват кой от героите трябва да наблюдаваш. Пет контакта, ниско и бързо. Там. Сред дърветата. Задаваха се.

Еверет М задейства пръстовите си лазери с една-единствена мисъл. Върховете на пръстите му се бяха споили с ръкавиците. И за това не му се искаше да се замисля особено.

Пет хрътки от ада. Имаха прекалено много крака. Черни като земно масло, с бели като смърт зъби. Пет помръдвания на пръстите. Петте Наан хрътки паднаха, нарязани на парчета. Нямаше кръв; нямаше кости; никакви меки, подути вътрешности. Асемблерите на Наан вече се раздвижваха и протичаха към ново единство.

Чарлз Вилие го беше предупредил, че ще се случи. Еверет М протегна напред длани. На всяка длан се отвориха кръгли портове. На електромагнитните пулсатори трябваха няколко секунди, за да заредят. Лазерите ги бяха свалили. Пулсаторите ги довършиха. Нямаше нищо за гледане, не се чу дори някакъв звуков ефект като от видеоигра. Просто обърна длан към дращещите половин хрътки и те мигновено се разпаднаха на черна течност.

Еверет М стисна юмруци, за да затвори портовете на пулсаторите и остави схемите им да се презаредят. Чувстваше се като Айрънмен. Тони Старк, милиардерът изследовател на Космоса, чиято частно построена ракета се бе разбила на Луната. Тони Старк беше построен наново от Трин, за да се превърне в супергерой в боен костюм — Железния човек, — който се сражаваше със силите на злото. Трин сетивата на Еверет М заискриха от множество контакти. Бяха го обкръжили. Бойният костюм се движеше също толкова лесно и леко, колкото и собствената му кожа. Еверет М се завъртя, изстрелвайки два откоса от лазерни лъчи. Димящите парчета от адските хрътки се преметнаха презглава във въздуха. Контролният панел на Еверет М издаде звън. Пулсаторите заредени. Беше като красиво бойно изкуство: обърни се, вземи на прицел, вдигни едната си ръка и стреляй, докато другата проследява следващата хрътка на Наан, която се надига от отъпкания сняг. А после всички бяха свалени и Еверет М стоеше в центъра на кръг от черни разплискани петна, подобни на мастило върху хартия.

Контакти. Още и още. Кръг отвъд първия кръг, а отвъд него трети, до един устремени към него. Откъде идваха? Колко подкрепления можеха да хвърлят Наан срещу него? Първата вълна експлодира в ураган от лазерен огън и електромагнитни удари. Втората се разби в него. В последния момент визуалният контролен панел иззвъня: пулсатори на линия . Но отвъд нея беше третата, най-голямата. Ето ги и тях, препускаха на шестте си крака през разплисканите останки на своите колеги. Един повален, три, пет. По-близо от преди. Еверет М отнесе две създания насред скок, всяко едно с по един електромагнитен импулс на пълна мощност. Пулсаторите не са на линия , премигна контролният му панел. Един последен контакт, точно зад него. Божичко, бързо се движеше. Еверет М се завъртя като вихър. Адската хрътка беше в най-високата точка на скока си. Прекалено бързо, за да рискува с лазерите. Челюстите ѝ се разтвориха и зъбите ѝ се забиха в лицевата пластина на Еверет М, след което го удари силно, превърна се в течност и се разплиска по гръдната му броня. Веществото на Наан пропълзя по него, като опитваше да намери някаква вдлъбнатина, някакъв недостатък в технологията на Трин. Еверет М улови края на платнището от Наан вещество и го обели от себе си. Наан се изви и нави, опитвайки да обхване ръката му. Еверет М замахна с ръка и го отхвърли надалеч. Нещото се превъртя във въздуха, за да започне да се преобразява наново в адска хрътка. Еверет М насочи рязко лявата си ръка към него и го пулверизира с един електромагнитен удар. На контролния панел заблещукаха нови контакти. Наан. Десетки.