Йен Макдональд - Бъди ми враг

Еверет познаваше тези карти. Беше ги обръщал и преди — върху омазнената тапицерия на елвлака от мрежата на „Лондон Транспортейшън“, докато заобикаляха катедралата „Свети Павел“. Едни и същи карти неминуемо се появяваха във всяко тесте, но дали вярваше на магията, която се случваше точно сега? Сен я биваше с картите — беше я виждал как размесва. Дали тя не ги подреждаше? Дали поредността им не отразяваше собствените ѝ надежди и страхове? Дали нейните емоции не оформяха картите, а картите на свой ред оформяха емоциите на хората около нея? Дали вместо магьосница не беше фокусница?

Следващата карта. Ето нещо, което досега не беше виждал. Мъж, седнал на покрива на влак. Гледаше някъде извън картата и се усмихваше широко. В едната му ръка имаше високо вдигната за наздравица чаша, а в другата — цял бут шунка. Онова, което мъжът не виждаше през рамо, бе, че влакът навлиза в тъмен тунел.

— Човекът на излет — каза Сен. — Бона времената няма да продължат вечно. Но и тези мийзи времена. Знаеш ли накъде отиваш? Другата карта, Еверет Синг.

Бебета, увиснали в пашкули като плодове в овощна градина. Жени в рокли от осемнайсети век, които беряха бебетата и ги събираха в кошове на гърбовете си. Като се загледа по-внимателно, Еверет установи, че пашкулите са изплетени от паяжина, а бебетата имат очи на насекоми и малки нокти — осем малки нокътя, — които си пробиваха път през обвивките.

Сен възкликна тихичко.

— Паячетата . На кого можеш да се довериш? Любовта се превръща в нещо извратено. Бижу семената покълват и израстват до странно деяние.

Бяха останали само две карти, онези, които лежаха една върху друга в центъра на кръста.

Бурно море и самотна птица, която излиташе от разбиваща се вълна. Краката ѝ бяха в буреносните пръски. Над хоризонта се разширяваше светлинен лъч, толкова ярък, че сякаш грееше със собствена светлина от тъмната, издраскана рисунка. Беше бяла бездна. Картата не показваше откъде се излъчва тази светлина — маяк, слънцето, нещо по-голямо и по-мощно в сравнение с изброеното, — но птицата я следваше към дома.

— Светлата пътека . Пътят е открит, но крайната цел е невидима. Знаеш ли накъде си тръгнал? Слънцето ни заслепява.

Сен се пресегна през масата и плъзна Светлата пътека встрани от последната карта. Еверет бързо я обърна с лицето нагоре.

Вълчият сезон .

По чист инстинкт момчето протегна ръка, за я обърне отново с лице надолу. Ръката на капитан Анастейзия уловиха пръстите му.

Слънцето, планетите в челюстите на всепоглъщащия вълк. Унищожителят на светове. Сезонът на мрака се спуска. Лошите побеждават. Беше виждал тази карта и преди. Капитан Анастейзия беше обърнала същата карта, когато поиска от Сен да хвърли картите преди битката при Гудуин Сендс. Лошите тогава не бяха семейство Бромли, така че не те бяха спечелили. Шарлът Вилие и Орденът — те бяха лошите в крайна сметка. И бяха изстреляли Теджендра — истинския Теджендра, бащата на Еверет — в случайна паралелна вселена, и бяха превърнали Еверет и екипажа на Евърнес в изгнаници, бежанци, преследвани през алтернативните вселени. И сезонът на мрака все още владееше. Но светлината щеше да дойде. Това бе обещанието на Светлата пътека . Птицата сред буря бе като Евърнес . Светлината щеше да дойде и пак тя щеше да ги отведе у дома.

Сен не бе дала интерпретацията, осъзна той. Беше дала имената на картите и индивидуалните значения, но така и не бе разяснила пасианса. Картите бяха думите, но тя не ги бе съединила в изречения. Това е задачата на всеки един от нас , помисли си Еверет. Всеки от нас открива своите значения и бъдеще в комбинациите на подреждането.

И какво е твоето значение, Еверет Синг? Не го прави, Еверет. Също като малка вълна на плажа е. Вълната подкопава ръбовете на фантастичен пясъчен замък и след това цялата постройка рухва. Но онова, което вярвам за реалността, не е построено от пясък. Моите вярвания се поставят на изпитание от реалността на всяка крачка и там, където са слаби, там, където могат да бъдат подкопани, изпитанието ги прави по-силни. Вселената е рационална дори когато изглежда, че не е. Съществуват правила. И все пак , помисли си Еверет, съществуват хора. Хората не се подчиняват на правилата. И различните видове бъдеще, скрито в картите, се сбъдваха по начини, които сякаш никой не можеше да предвиди.

— Виждаш онова, което искаш да видиш. Сами намираме късмета си. — Нещо подобно бе казала капитан Анастейзия и когато тръгваха на бой срещу Ма Бромли и нейния флагмански кораб.