Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Мадам, моите уважения, но вашият член на екипажа прекъсна захранването към бойните ни костюми по средата на зареждането им — обясни лейтенант Кастинидис.

— Ето две неща, които трябва да знаеш, момиченце — заяви Макхинлит. — Първо, не съм член на екипажа, а машинен инженер. Машинен инженер първи клас, и съм си отслужил на борда на военновъздушния кораб на Негово Величество Кралски дъб . И второто е подобно: аз съм член на екипажа. А вие сте пасажери на моя кораб.

Еверет почувства потупване по рамото. Той се огледа. До него стоеше Шарки.

— Забрави нещо. — Шарки измъкна Доктор Квантум от полите на шлифера си. — „Ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.“ След всички неприятности, които си имах, за да го измъкна от онова приятелче, ми е неприятно да откривам, че го оставяш да се търкаля наоколо.

— Всичко е наред, баща ми…

— Само че не е баща ти. И не бих отхвърлил идеята, че са способни да създадат малко отвличане на вниманието.

— Все още се нуждаят от мен заради паролата.

— Сигурен съм, че тези джентълмени са напълно способни да подпъхнат нещо в комптатора ти, за да засекат паролата — каза мрачно Шарки.

— Биха ли го направили?

— Аз бих.

Еверет пъхна таблета под мишница, притисна го плътно до себе си.

— Капитане! — избумтя парадният глас на генерала от горната пътека. — Имам двайсет войници, които трябва да заредят и приведат в бойна готовност снаряжението си, преди да сме достигнали Лондон.

— Мразя го този оми — изсъска Сен на Еверет. — Бих му забила ножа, ако можех.

Изтънялата, чиста омраза в гласа ѝ беше достатъчно убедителна за Еверет, за да реши, че е напълно способна на това, стига да ѝ се откриеше възможност. Страстите и омразите ѝ му се струваха необичайни и тревожни. Идваха много по-отдалеч от образованата средна класа на възпитаното семейство Синг-Брейдън. Припомни си злорадството, с което Сен бе наблюдавала юмручния бой пред кръчмата „Рицарите на вятъра“, когато Макхинлит и Шарки се бяха изправили срещу братята Бромли. Беше крещяла за кръв.

— Да де, да заредят с нашето електричество — изплю се Макхинлит. — Електричество, което ми е необходимо за работата на кораба.

— Електричество, което взехте от нас — заяви лейтенантът.

— Електричество, което ни дадохте. Ха, давате с едната ръка и вземате с другата.

Еверет не виждаше лицето на капитана, но много добре си представяше потиснатата ярост и унижението зад стиснатата ѝ челюст, разширените ноздри и очи, напрегнатите рамене. И преди беше усещал острието на гнева ѝ — когато бе поставил под въпрос авторитета ѝ, след като тя бе насочила Евърнес към отколешните полета, където ветровиците провеждаха своите дуели. Караха я да изглежда като аматьор на собствената ѝ товарна палуба.

— Ето нещо, което и вие трябва да знаете, мистър Макхинлит — каза капитан Анастейзия. — Това е моят кораб. Лейтенант Кастинидис, вие и вашият отряд сте добре дошли на борда на Евърнес . Вземете каквото ви е необходимо и се оборудвайте. Моят главен инженер ще ви съдейства. Гостоприемството към непознатите и хората в нужда е нашият начин.

Еверет се усмихна на лекото заяждане. Отряд 27 разполагаше с електромагнитни пушки, нанотек скенери, както и умна броня, която можеше да се слива с околността и дори да осигурява невидимост пред сензорите на Наан, но не разполагаха с въздушен транспорт. Бяха товар. Агистратурата се придържаше към остатъците от някога могъща технология, преправяха, ремонтираха, чупеха я, когато се развали или искаха да върши нещо различно, но основите на тази технология бяха подкопани от враговете им. Имаше прекалено малко хора. Нямаше нови идеи. Бойните костюми, блестящи и златисти като на бронзови самураи, бяха кърпени и белязани с драскулки, заварки и допълнително инсталирани резервни части. Доктор Синг беше евакуиран с реактивен самолет, но за такива летателни апарати се нуждаеха от машинни инженери, хора по поддръжката и течно гориво. Не им достигаше обслужващ персонал. Бяха пръснати. Бяха прогонени надалеч, из своите острови и плата.

Спорът не беше заради електричество или защото някой не е поискал разрешение. А за страх. Войниците бяха изплашени. Макхинлит беше изплашен. Еверет беше изплашен. Дори капитан Анастейзия беше изплашена. С всяка следваща секунда Евърнес приближаваше все повече сърцето на обсебения от Наан Лондон.

Макхинлит и лейтенантът останаха още миг изправени лице в лице, след което отстъпиха. Стиснати челюсти, разширени ноздри.