Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Мистър Макхинлит, след мен — нареди капитан Анастейзия. — Екипаж, всички в офицерската столова. Дивано.

Еверет М замръзна. Студът в него се протегна и го парализира. Не можеше да помръдне. Мускулите му се бяха сковали. Тялото му не реагираше и той не знаеше какво да прави. Наан идваха.

Беше ли чул страх в гласа на Мадам Луна?

Не замръзвай. Никога не замръзвай. Замръзнеш ли, ще се окажеш поредното лице в кулата от пищящи души. Свърши онова, за което са те обучили. Еверет М си свали ръкавиците, хвърли пухкавото пилотско яке, изрита пилотските ботуши, изплъзна се от топлите панталони. Последни бяха шапката, очилата. Костюмът кожа отдолу беше точно това, което се съдържаше в името му. Беше тънък, прилепнал по тялото и покрит с нещо, което приличаше на татуирани електронни схеми.

— Не възнамерявам да облека това — беше заявил в залата за съвещания на тъмната страна на Луната.

В този момент търпението на Чарлз Вилие почти се бе изчерпало.

— По дяволите, просто си го сложи!

Веднъж облечен, донякъде наподобяваше на контактните костюми от анимирания сериал Неон Генезис Евангелион . Изложена на студения вятър и снежните вихрушки из Хайд Парк, тъканта му бе по-топла, отколкото би предположил на пръв поглед — Трин бяха също толкова изобретателни в текстила, колкото и при другите си технологии, — но стопеният сняг се просмукваше през стъпалата му.

— Помогнете ми, Мадам Луна.

Мадам Луна се разпадна.

Разцепи се по централната си част. От горната част на главата до най-ниската точка на торса ѝ. По дланите и вътрешната част на ръцете ѝ се появиха тъмни линии. От тях бликна светлина. Мадам Луна потръпна в спазъм и се разгъна. Чертите ѝ се разтопиха и потекоха, като я промениха от старица с меко изражение до чиста аниме бойна броня. Вътрешността ѝ стана куха, докато машинните елементи на Трин се пренареждаха, отваряха пространство с размерите на човек. С размерите на Еверет М. Вече нямаше Мадам Луна. На посипаната със снежен прашец трева в Хайд Парк стоеше боен костюм, по-бял от бялата земя. Бронираният костюм се разтвори като черупката на някакво подводно създание. Електрическите схеми на Трин грееха от енергия. Принтираните шарки по трикото на Еверет М започнаха да греят в отговор. Но се поколеба да пристъпи в него и да се отдаде на костюма. На Луната беше страхотна манга. Тук обаче бяха само двамата — момчето и неговото извънземно. Мадам Луна използваше същата технология — нанотехнология — и беше направена от същия материал като Наан. Нищо друго не можеше да накара машината да се разтече като вода, да промени формите и предназначението си, да промени дизайна си от този на старица до убийствен боен бот. Щом пъхнеше глава в шлема и той се сключеше около него, щеше ли да остане някаква разлика между неговото лице в тази безлична маска и лицето му, уловено в капана на лъскавата повърхност на Кулата на душите? Трин не те изяждаха отвътре навън. Така твърдяха. Това е наша нанотехнология. Но беше ли така? Той и Мадам Луна бяха единственото нещо от Земя 4. И за двама им това бе цял един нов свят. Кой изобщо знаеше нещо конкретно за Трин? Всички знаеха, че Трин опазваха тайните си на обратната страна на Луната. Цялостното въздействие на технологията им би разрушило земната цивилизация. Твърде много, твърде бързо. Лъжеха ли освен това? Дали теорията, че Разумът на Трин в действителност не осъзнава себе си, че е просто една великолепна машина, не беше още един техен конструкт? Достатъчно умни ли бяха, за да се преструват, че не са разумни?

Чарлз Вилие бе наситил с технологията им всяка частица от тялото му — как тогава Еверет М можеше да се доверява на собствените си мисли, откъде да знае дали вместо негови не са на Трин? Бяха му дали дума, която можеше да му осигури пълен контрол над програмния код на костюма, да изключи въоръжението му, да отключи бронята и да му позволи да излезе на свобода. Ако шлемът се затвореше, дали нямаше да го накара да забрави думата? Щеше ли някога да се отвори отново?

Контакт с Наан след три минути.

Еверет М виждаше очертанията на нанотехнологичния облак като буреносен фронт, който нахлуваше от северозапад през парка. Само с една мисъл можеше да приближи изображението на усиленото си зрение. Не искаше да го прави.

Сега си съвсем сам срещу перфектната буря от смъртоносна, излязла от контрол нанотехнология и единственият ти съюзник е чуждоземен боен робот, който може да променя формата си.