Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Ние имаме нещо, което те искат. Те имат нещо, което ние искаме. Просто. Ще постъпим така, както ветровиците винаги са постъпвали — обяви тя. — Ще сключим сделка. — Изправи се. Корабният съвет беше приключил. — Мистър Синг, тази вечер отнеси скоковия пистолет в каютата си. Напъхай го там, където тийнейджърите крият разни работи, които не искат другите да открият. Пази го добре. Мистър Макхинлит, мистър Шарки, ако обичате, удвоете вниманието си на пост, макар че, мистър Шарки, бих желала страховитите ви умения в преговорите утре да бъдат на най-високо ниво. Ще трябва да им обясним, че чавитата са ги шпионирали, и ще се наложи да ги убедим да ни гласуват доверие с Инфундибулума.

— „Чрез въздържаност се склонява управител, и мек език троши кости“ — обади се Шарки.

— Няма нужда от счупени кости — каза капитан Анастейзия. — Ние сме търговци. Ще търгуваме.

После се понесе през офицерската столова сред дъх на политура за мебели.

— Също като последния път, когато имахме дивано — прошепна Сен на Еверет. — Приказки с часове, а накрая си решава каквото е наумила.

Капитан Анастейзия се обърна на вратата за витата стълба и погледна гръмотевично осиновената си дъщеря.

— Мис Сикссмит, в каютата ви! Утре летим за Лондон и искам да сте добре отпочинала. Предвиждам гостуване от военните. И, по дяволите, ще изглеждаме хакни-тип-топ и в изправност.

На масата остана пълна кана и половина с кафе.

Над Източен Лондон се появи кръг светлина. Беше ярък като ново слънце в утринния здрач. Птици и неща, които приличаха на птици, литнаха от покриви и первази, докоснати от тази чуждоземна светлина. После светлината изчезна. От дупката в небето изпаднаха две фигури. Едната беше Еверет М. Синг, увиснал в летателния хамут на бял бръснач. Другата принадлежеше на малка старица, цялата сива. Ръцете ѝ бяха скрити в широките ръкави на простичката дълга рокля. Тя летеше под втория, ремонтиран бръснач.

Еверет М избърса жилещата снежна прах от пилотските си очила и натисна ръчката за управление напред. Бръсначът реагира. Еверет М ликуваше мълчаливо, със замръзнали от вятъра думи в гърлото и се втурна на запад-югозапад към величавите, красиви и мъртви кули на пустия Лондон. За момент, с насълзени очи от въздушната струя под ръбовете на очилата му, се наслади на чистата радост от полета и скоростта. Можеше да забрави, че онези хиляди стъклени прозорци са мъртви очи. Без нищо зад тях.

— Умни машинки са — беше казал Чарлз Вилие, когато бръсначите — единият цял, а другият наполовина разрушен от удара на наноракетата, минаха през портала от З 10. — Онези типове от З 3явно не се занимават само с месинг и хелий.

Полицията беше намерила втората летателна машина, скрита зад стария параклис в центъра на Гробищния парк „Абни“. На разпитите в градската полиция Шарлът Вилие беше дала стандартните отговори: разузнавателни служби, национална сигурност. Сержант Мустак и Лили бяха започнали да стават подозрителни.

— Какво са? — бяха попитали.

— Експериментални военни дронове — бе обяснила тя.

— В „Абни“?

Сухият, леден поглед на Шарлът Вилие ги бе смълчал, но напоследък тя изпитваше все по-големи затруднения, когато ѝ се налагаше да успокоява подозренията им.

Обратно по магистрала M2 до терминала при Тунела под Ламанша, до Портала на Хайзенберг, скрит в секретния проход до главния тунел. През бялата нощ и в още по-белия блясък и леката като перце гравитация на Луната.

— Да, можем да ги преработим — каза Чарлз Вилие, като заобикаляше разбития бръснач и оглеждаше внимателно всяка подпора, тръба и перка по него. — Как смятате?

— Би било съвсем лесно — отговори Мадам Луна.

Както винаги Еверет М не бе забелязал появата на Мадам Луна. Дали не генерира свои собствени портали? — зачуди се момчето.

Той погледна към фигурата, която летеше редом с него. Висеше под машината като ангел, изправена и със скръстени ръце. Дългата ѝ рокля пърхаше по вятъра.

— И това е специалният ми защитен костюм? — бе извикал Еверет. Чарлз Вилие го бе отвел през друга врата-която-беше-нещо-повече-от-врата до поредната мъртвешки бяла, безинтересна зала на Трин. От ехото в стъпките си Еверет М бе отгатнал, че празното бяло пространство всъщност е огромно. Застанала там, беше все същата малка старица, цялата сива, със същата малка, мека усмивка на лицето. — И ще попречи на Наан да ме изядат отвътре навън?

— Какво ти каза моето копие за мястото, където те изпращаме? — попита Чарлз Вилие, докато с Мадам Луна — различна Мадам Луна, защото, макар всичките да изглеждаха еднакво, бяха различни, ескортираше Еверет М след пристигането му през Портала на Хайзенберг на Земя 10.