Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Десет дни преди Коледа баща ми беше отвлечен на „Мол“, точно пред Бъкингамския дворец. Отвлече го жена на име Шарлът Вилие. Тя е специален пратеник от З 3за моя свят.

— Множеството е отвлякло баща ти?

— Мисля… вярвам… че съществува секретна организация в Множеството, която иска да го контролира, и Десетте свята, и Инфундибулума.

— А ако контролира Инфундибулума…

— Ще контролира и всички останали светове.

— Или ще се грижи за безопасността им.

— Шарлът Вилие каза, че из Целостта съществуват сили, които заплашват всички. Всеки свят.

Теджендра си пое дъх.

— Целостта е много, много по-голяма, отколкото си мислиш, Еверет.

— Зная. Има я в Доктор Квантум.

Теджендра се усмихна на името, с което Еверет бе кръстил таблета си. След миг лицето му отново стана сериозно.

— Не, не знаеш, Еверет. Разполагаш с кодовете. Разполагаш със способ да отвориш скоков портал към всяка вселена. Но не си виждал какво има там. По времето, когато построихме първия Портал на Хайзенберг, имаше един виц: „А сега само трябва някой да построи втория“. Изминаха три години, преди да осъществим контакт със З 2. През това време през нашия портал изпратихме на случайни места поредица от изследователски сонди. Открихме светове без край, Еверет. Светове, където законите на физиката, каквито ги познаваме ние, не съществуват. Светове, където законите на правилното и неправилното не съществуват, където не съществуват хора, където на наше място има нещо друго. Светове, от които сондата ни дори не се завръщаше. И с всеки бит информация, който изтегляхме, осъзнавахме все повече рисковете, които поемаме. Рано или късно щяхме да се натъкнем на нещо, което ще засече ехото от нашата сонда, когато направи своя скок. И това ехо, осъзнахме ние, можеше да се използва, за да бъде отворен път към нашия портал.

— Доктор Синг…

— Моля те, наричай ме Теджендра.

— Доктор Синг, чували ли сте за нещо, наречено скоков пистолет?

— Чувал съм, че технологията за скокове на сляпо е била превърната и в оръжие. Някои хора могат да превърнат всичко в оръжие. Но твърдят, че всичко било наред, че било хуманно оръжие. Че никой не е убит, а просто отпратен.

— По моя баща, вашето копие, беше стреляно с едно от тези хуманни оръжия. Направи го Шарлът Вилие. Тя е специалният пратеник от Множеството. Целеше се в двама ни. Той ме изблъска от пътя и беше уцелен. Отпратен, просто така. Взехме скоковия пистолет от Шарлът Вилие и открих начин да го свържа към Инфундибулума, за да можем да правим контролирани скокове между световете. Онова, което искам да зная, Теджендра, е дали мога да върна баща си.

За момент доктор Синг остана загледан в огъня. Еверет виждаше как пресмята, обмисля теории.

— Ако можеш да го откриеш, би могъл да го достигнеш с инсталацията, с която разполагаш, но проблемът…

— … е да го намеря. Може да е във всяка една от десетте на осемдесета вселени.

— Сондирането на мултивселената на случаен принцип е проведено дълго преди да започна работа в Импириъл, но ми е известно, че сме използвали устройство на принципа на квантово оплитане, за да проследяваме къде е попаднала сондата след случайния скок… в случай че не се върне.

Внезапно Еверет долови ударите на сърцето си. Той изпъна гръб в креслото край огъня и заяви като джентълмен на джентълмен:

— Трябва да ми кажете съществува ли все още това устройство.

— Не е използвано от години. Но вероятно е в Импириъл. Когато се евакуирахме, се наложи да изоставим голяма част от техниката. — Очите на Теджендра потърсиха погледа на Еверет. — Не отивай там.

— Трябва да отида.

— Моля те, не отивай.

— Това е единственият начин да намеря баща си.

— Не отивай там, синко.

Почукване, подраскване. Еверет се стресна. Звукът бе прозвучал високо като изстрел в топлата, тиха стая. И още веднъж: чук-почук-чук-чук. Той се огледа. Лицето на Сен бе притиснато към високия, тесен прозорец, бледо като на призрак в снега. Тя му направи знак да се приближи. Еверет поклати глава. Сен вдигна китка, докосна управлението на алпинисткото въже и имитира рязко издигане в небето. Навън. Нагоре. Сега. Важно.

Еверет стана от креслото.

— Трябва да вървя, Теджендра.

Когато от вратата погледна назад, видя, че Теджендра вдига очи от огъня. Бяха замъглени от страх и отчаяние, сякаш виждаше втори син да потъва в безкрайната чернота на Наан. Очите изчезват последни.

Евърнес все още пазеше някои тайни и изненади. Вратата в горната част на стълбата, която се издигаше спираловидно от външния док, извеждаше до широка стая с щедри пропорции. Около една дълга маса бяха подредени осем въртящи се кресла с високи облегалки. Прозорецът зад тях предлагаше панорамен изглед към носа на въздушния кораб. Еверет осъзна, че досега е виждал Евърнес почти напълно отдолу, гледан отдолу. Погледът отгоре бе съвсем нова перспектива за него. Хералдическата рисунка на еднорози, палати и благородници се простираше около и пред него, посипана със ситен снежен прах. Помещението беше безупречно чисто, без най-малката прашинка, подобно на всичко на кораба на капитан Анастейзия, но въздухът миришеше на затворено и застояло със силен привкус на… какво? Нещо подлудяващо познато и наистина всекидневно.