Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Ненавиждам употребата на насилие — каза агистратът.

— Понякога насилието е необходимост — отговори генералът.

Сен бе чула достатъчно. Шарки знаеше, че тя шпионира — беше взел картата, която тя пусна, — но бързо трябваше да разговаря с капитан Анастейзия. Капитан Ани щеше да измисли нещо. Сен пропълзя обратно от парапета до прозореца и го отвори внимателно. Краят на въжето лежеше навит в основата на кулата. Стъпките, които снегът бавно затрупваше, водеха надалеч от него. Сен можеше да се спусне лесно и така, но защо ръцете ѝ да мръзнат на студените камъни? Тя зарови из палтото си за устройството и го нахлузи на китката си — управление на механизма за спускане. Едно докосване и въжето се отви от трупащия сняг.

— Никога не им давай последното — каза на себе си с огромно удовлетворение. Тя пъхна ръка и крак в клуповете. — Ще ви покажа аз заключени в клетката на тигъра.

— Инфундибулум — каза доктор Теджендра Синг. Той преобърна думата в уста, сякаш вкусваше сричките и преценяваше тежестта на ритъма върху езика си. Ин. Фун. Ди. Бу. Лум. Баща му бе научил английски като втори език и обичаше звука на думите му, как някои думи стават толкова познати, че забравяш колко глупаво звучат. Балтон. Картон. Бонбон. Всичко с он в края го караше да се усмихва. Он. Он и Ип. Чип. Бибип. Ипсуич. Някои звуци просто си бяха смешни. Еверет забеляза леката усмивка по лицето на Теджендра: — Това е хубава дума. Колкото повече навлизаш, толкова повече се разширява. Какво е? Седемизмерен колектор?

— Видях как с просто преобразуване данните могат да се декомпозират до поредица от прости групи в седем…

— Ти си го направил?

Еверет едва не си прехапа езика. Това не е баща ти. Казва се Теджендра Синг, но не е твоятТеджендра Синг. Внимавай какво му казваш. Имаш му доверие, защото се доверяваш на лицето, гласа му, усмивката, звука на английските думи. Вероятно е бил запалянко и на „Тотнъм Хотспър“, когато е имало такъв отбор. Но Шпорите бяха изчезнали и жена му беше изчезнала, и колегите му бяха изчезнали, и е преживял неща, които дори не можеш да си представиш, и може да се получи така, че всички тези неща в Теджендра, тези качества на баща ми, да са лежали толкова дълго в сянката, хвърляна от Наан над всяка част от този свят, че всеки оцелял да е попил поне малко от мрака.

Но трябва да му се доверя , помисли си той. Онова, което съобщя на този Теджендра Синг, може да ми покаже пътя към истинския Теджендра Синг, където и да е той. Еверет се улови за тази мисъл. Истинският Теджендра Синг. И двамата бяха истински.

— Да — отговори Еверет. На кухненската маса, в дома на най-добрия ми приятел, в една тъмна нощ преди Коледа, докато пиех гроздов сок от хладилника, за да не заспя. Струваше му се, че са изминали години. Все едно го бе направил друг човек. Този Еверет Синг бе прекарал целия си живот сред газовите клетки, пътеките и каютите, скритите ниши и стълбищата на Евърнес .

— Ако ти си го направил, тогава си…

— Най-великият физик от моето поколение.

Доктор Синг се бе вторачил в Еверет.

— Веднъж ми го каза някой. Ако проумееш квантовата физика, ще бъдеш най-великият физик на това или което и да е друго поколение.

— Да не би… — доктор Синг се поколеба — … да съм бил аз?

— Не — отговори Еверет. — Не беше ти.

— Точно същото щях да кажа — обясни доктор Синг. — Посветих живота си… професионалния си живот… на изследването му: на колектора, твоя Инфундибулум. Бях още дете в Батвала, когато отвориха първия Портал на Хайзенберг… чак там чухме за постижението, въпреки че никой не знаеше какво означава. Други светове, паралелни вселени? Бях петгодишен и си тичах наоколо. И единственото, което разбрах, бе, че съществува друго мое „аз“, в друга Батвала, че и то тича наоколо, по-близо до мен от собствената ми кожа, и все пак по-надалеч от най-далечната звезда в небето. И това ме накара да се почувствам странно изстинал, но и едновременно чудесно. Започнах да мисля за онзи Теджендра Синг, колко прилича на мен и колко различен е. Ако бях в училище, се чудех как ли изглежда неговото училище. Ако бях в леглото, се питах къде ли спи той, какво ли прави, какво ли изпитва и чувства и дали е същото като онова, което аз чувствам. Направих сайт в ДжъсКонек за него, като за въображаем приятел.

— ДжъсКонек , това да не е нещо като социален сайт? — прекъсна го Еверет.

— Да, беше.

— Ние си имаме нещо на име „Фейсбук“, но се е появил едва през 2004 година — каза Еверет.