Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Имаме сделка — каза Наан Еверет. Той вдигна десния си показалец. Върхът му се разгърна и сгъна в миниатюрна черна пеперуда. — Може да почувстваш леко ужилване.

— Какво…

Пеперудата имаше прекалено много криле. Изпърха в лицето на Еверет М, след което го заобиколи откъм врата. Той обърна глава и усети кратка, остра болка в основата на косата. Когато докосна мястото, не почувства нищо на него. Вътре. Нямаше нужда от усилените си Трин сетива, за да му кажат къде е. Чувстваше го като малка, добре навита топка зло, което си свиваше гнездо до гръбнака му. Какво направих? — ужаси се Еверет М. Направи каквото трябва. Сключи сделка, за да оцелееш , напомни си.

Въздушният кораб висеше над мемориала „Албърт“ и Албърт Хол, забил нос в Импириъл Колидж Тауър. Сградата Куинс Тауър беше по-голяма и по-готическа в тази вселена от онази във вселената на Еверет М. Но там имаше Куинс Тауър и Импириъл, и трябваше да има — или беше имало — Теджендра Синг, който също работеше там и бе открил нещо, което издърпваше хората през паралелните вселени. Едни и същи хора, на едни и същи места като ехо през вселените. Беше част от това. Не бе изявявал изрично желание да бъде. Нямаше такова желание. Беше леко саможиво дете в училище, което можеше да спре почти всеки шут към вратата. Други животи в други светове го бяха въвлекли в конспирация с мащабите на мултивселената. Бяха го принудили да вземе това ужасяващо решение — да спаси живота си, като предаде човечеството.

Чувстваше как Наан драска през плътта му, как забива куки в гръбначния му стълб. Искаше да повърне.

— В мен е.

Наан Еверет не проговори. Лицето му омекна като разтопен сладолед; очите, устата, носът и бузите му се отпуснаха и потекоха. За момент запазиха спомена за лицето на Еверет М, след което рухнаха на купчина Наан вещество и се сляха с масата от Наан, която бе обградила Еверет. Като подранил сняг, който се разтопява под слънцето, Наан веществото се просмука в земята. И изчезна. Отново бе сам.

Ето я раницата му с релето, дрехите му, бръснача, все така привързан за осветителния стълб. Още нещо. Наан Еверет беше казал, че с времето могат да хакнат технологията на Трин.

— Чуваш ли ме още? — отправи въпрос към бойния костюм Еверет М.

Получавам сигнала ти.

Пред Портала на Хайзенберг Чарлз Вилие бе набил в главата на Еверет М друга поредица от инструкции: кодът за самоунищожение.

— Моли се да не ти се наложи да го използваш — беше казал накрая.

— Настрой таймера за един час. Сокол, скитник, фенер, ултрамарин, арфа.

Много добре, Еверет М Синг.

Беше просто празен костюм на една бойна броня, но Еверет М имаше чувството, че предава приятел. Ако все още беше във формата на Мадам Луна, не беше сигурен дали би имал силите да произнесе петте думи на кода за самоунищожение.

Еверет М придърпа надолу единия бръснач от мястото, на което се носеше във въздуха. Другият щеше да си остане там, подскачащ, привързан за въжето, докато батериите му се изтощят и падне на земята. Еверет М метна раницата на гръб. Дрехите биха му предложили малко топлина, но щеше да му отнеме прекалено дълго време да ги облече, така че ги остави на снега. Не. Пилотските очила. Трябваше да вземе пилотските очила. Еверет М ги нахлузи и се привърза за амуницията на бръснача. Лостът за управление беше толкова студен. Имаше чувството, че ще прогори пръстите му. Едва успя да обвие ръка около него. Пропелерите се завъртяха, една стъпка, втора — и Еверет М полетя в небето, понесъл една заплаха в раницата си и друга, увита около гръбначния му стълб.

Един ритник от бойната броня на лейтенант Кастинидис разтроши прогнилата врата на панорамната тераса. Войниците на агистратурата се бяха строили в редица на тясната пътека. Еверет си проправи път между воините в обемисти брони и каменния парапет, за да заеме позиция в редицата. Редът беше важен: отряд 27 можеше да включи цивилните в своите Наан дезориентиращи полета, но обхватът беше ограничен. Ако човек се отдалечеше на повече от три метра от златистата броня на костюма, щеше да блесне като маяк на хипотетичните сензори, които Наан използваха, за да надушват биологична материя. И дезориентиращите полета имаха ограничен живот на работа. Също както отбранителната мрежа на Оксфорд постоянно променяше честотата си в отговор на постоянната еволюция в атаката на Наан, така и Наан намираха начини да виждат през дезориентацията и да локализират безценната човешка плът, скрита в сърцевината ѝ. Дървените дъски бяха покрити с коварен скреж под тежките подметки на Еверет, който се приземи тежко от рампата на въздушния кораб, подхлъзна се, улови се за парапета и изкрещя, когато парче варовик се откърти и се разби на моравата долу. На кораба никога не бе изпитвал страх от височини, но тук всичко беше разклатено, разнебитено и прогнило. Ако е безопасно за отряд войници в бойни брони, вероятно е безопасно и за мен , каза си той.