— Същата е — прошепна Еверет.
— Не разбрах? — обади се Теджендра.
— Доктор Синг, в коя посока? — попита лейтенант Кастинидис.
— Дойдох към края на проекта… Бях просто докторант и обработвах данни. Когато прекратиха финансирането, се прехвърлих на собствените си проекти.
— Доктор Синг, знаете ли къде се намира устройството? — попита лейтенант Кастинидис.
— Мисля, че е на склад. Долу в мазето.
Еверет чу как Шарки измърмори високо думата „мисля“.
— На моя свят са построили там първия Портал на Хайзенберг — каза момчето.
Теджендра се усмихна.
— На моя също.
— Движение, доктор Синг — нареди лейтенантът. — След вас. Не избързвайте прекалено.
— Трябва му име — каза Еверет Синг на Теджендра, докато той водеше отряда по мрачния централен коридор, който все още миришеше на подова политура. — В нашето семейство винаги кръщаваме нещата, аз и баща ми.
— Има си име: Мултивселенски квантово оплитащ резонатор.
— Това прави, но не го описва. Трябва му по-готино име, като Инфундибулум.
Теджендра се поколеба при двойката врати на един противопожарен изход.
— Доктор Синг. — От гласа на лейтенант Кастинидис беше изчезнало всякакво търпение. — Намерете го, намерете го бързо и излизаме. Когато се върнем на кораба, ще имаме достатъчно време за игра на думи и измисляне на имена.
Наясно ли е изобщо тя защо търсим това безименно нещо? — помисли си Еверет.
— Трябва да е през тези врати и надолу по сервизните стълби — каза Теджендра. — Всичко ми се струва по-малко, отколкото го помня.
Редник Уинкълман отново сканираше бавно околността.
— Става нещо. Прилича на протичаща информация от Хайд Парк към Тъмната кула и обратно.
— Оценка? — попита лейтенантът.
— Не зная. Никога досега не съм виждала нещо подобно.
— „Господи, побързай да ми помогнеш“ — измърмори Шарки.
— Добре, спускаме се — нареди лейтенантът. — Прикривайте цивилните. Светлини.
От всяка страна на шлемовете на войниците грейнаха прожектори. Еверет си припомни за един стар клип в „Ютюб“, на който „Орбитъл“ свиреха на някакъв сет в Гластънбъри. И там членовете на бандата имаха фенерчета от двете страни на главите. Беше глупаво и тривиално нещо, за което да се сети човек. Точно каквото би си помислил, ако е много, много изплашен. Войникът в челото отвори противопожарните врати. Някъде дълбоко под сградата вятърът въздишаше. Там долу беше черно. Прожекторите на шлемовете хвърляха двойни езера от светлина по стените на стълбището. Надолу. Еверет мразеше тези отсечки из видеоигрите, когато му се налагаше да тича из тъмното в очакване лъчът на фенера му да докосне нещо уродливо.
Прожекторите се стрелкаха насам-натам по коридора, докато хората на лейтенанта проверяваха и обявяваха за чисто всяко складово помещение. Тук долу имаше следи от разруха: преобърнати етажерки, пръснати папки, разхвърляна хартия, съборени пластмасови кутии. Тези помещения бяха разчиствани. Всичко полезно във войната срещу Наан бе взето. Стая след стая след стая.
— Наан, мадам.
Всеки прожектор се насочи към складовото помещение. Вдигнаха се бронирани юмруци. Шарки насочи пушката си. От една черна кръпка на тавана висяха черни сталактити от черна слуз. Капките на пода бяха замръзнали на малки купчинки от Наан вещество. Уинкълман ги сканира.
— Неактивни — заяви тя. — Мъртви от дълго време.
— Какво съхранявахте тук? — попита лейтенантът.
— Това, което ме интересува повече, е кой ги е убил? — попита Шарки.
В следващото помещение прожекторите се отразиха в метал и електронни схеми.
— Какво е това? Осветете го — заповяда лейтенантът.
Прожекторите огряха дебел метален диск, широк три метра, покрит с кабели, охладителни помпи и радиаторни решетки. От него в мрака се губеше паяжина от жици. В центъра му имаше дупка с размерите на ръката на Еверет. Беше виждал тази дупка, този диск, и преди. Беше го виждал в .wmv файл в компютъра на Райън Спинети, но знаеше, че истинският стоеше в мазе като това под Импириъл Колидж, също както този стоеше в почти същото мазе под Импириъл Юнивърсити.
— Първият Портал на Хайзенберг.
— Лейтенант. — Гласът на Шарки прозвуча високо в тъмната, плесенясала, прашна стая. Произнесе думата с акцента на жител на Американската конфедерация.
— Стига археология, движение — нареди лейтенант Кастинидис.
— Лейтенант — настоя Шарки. — Ще ви изоставят.
— Нямаме време за това.
— Бригадният генерал и агистратът. Имат план, мадам.
Читать дальше