Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Така че изпитахме загриженост, когато товарен въздушен кораб от Земя 3 се появи от нищото над онова, което някога беше Хакни — каза Капитан Хърбавел.

— По всичко личи, че карантината ви не е толкова добре затегната, колкото си мислите — каза небрежно капитан Анастейзия.

Думите ѝ потънаха като камък във вода. Очите на всички зад високата маса се вторачиха в нея. Съществуваше мълчание, което можеше да сплаши дори Анастейзия Сикссмит.

— Не беше достатъчно просто да запечатаме скоковите портали — обади се Капитан Хърбавел. — Практикуваме пълна планетарна хигиена. Имаме защитни кодове на всички наши портални адреси. Всичко, което опита да скочи от… или във… който и да е от нашите Портали на Хайзенберг, бива пренасочено автоматично. Вместо да пристигне в крайната си точка, се появява в конвективната зона на слънцето. Нашето слънце, но в друга вселена. Разположението в пространството е различно. Пет милиона градуса могат да се погрижат отлично за всяка Наан зараза. Или за каквото и да е друго, като заговорихме. — Офицерът остави намекът в думите му да увисне във въздуха. — Така че, капитане, кажете ми, защо вие не сте се превърнали в пепел във вътрешността на слънцето?

Еверет забеляза, че Шарки хвърли поглед на капитан Анастейзия. Главата ѝ кимна едва забележимо. Казваше му: Довери ми се, аз съм капитанът. Довери ми се така, както ми се довери, когато предизвиках Ма Бромли на ръкопашен бой на мостика на собствения ѝ кораб над пагубните плитчини на Гудуин Сендс.

— Откраднахме скоков пистолет — отговори капитан Анастейзия с простичка откровеност.

— Този тук? — Капитан Хърбавел извади скоковия пистолет от скритото чекмедже в задната част на високата маса и го остави на издраскания лакиран плот пред себе си.

— Много добре ви е известно, че да, сър — отвърна капитанът.

— И сте го откраднали, казвате?

— Откраднах го, сър. От специален пратеник на Множеството на Десетте познати свята — уточни капитан Анастейзия. Сред офицерите и длъжностните лица премина изумено мърморене.

— Защо не излъга? — изсъска Сен толкова високо, че Еверет изпита опасение, че ще ги чуят.

— Какъв е смисълът? Знаят всичко — прошепна в отговор той.

— Смисълът е, че така постъпват ветровиците. Сухоземните не заслужават да знаят истината.

Само че тя излъга , помисли си Еверет. Не капитан Анастейзия беше отнела скоковия пистолет на Шарлът Вилие. А той, Еверет Синг.

— Може би въпросът, сър, преди всичко е как един представител на Множеството е успял да се сдобие с такъв пистолет — продължи меко капитан Анастейзия. — Множеството трябва доста да е закъсало, след като на дипломатите му се налага да ходят въоръжени.

— За капитан на търговски въздушен кораб сте доста добре запозната с интерравнинната политика — отбеляза Капитан Хърбавел.

— Народът ми цени високо доброто образование — отвърна капитанът.

— Мадам, определено не сте в позиция да се държите лекомислено — отсече Капитан Хърбавел. Императрицата вдигна ръка.

— Достатъчно, бригаден генерал — заповяда тя.

Значи така , помисли си Еверет. Бригаден генерал Хърбавел.

Императрицата отново насочи вниманието си към капитан Анастейзия:

— Десет Познати свята ли казахте?

Еверет не виждаше лицето на капитан Анастейзия, но знаеше, че тя се усмихва. Сен стисна юмрук: бяха постигнали малка победа.

— По-рано тази година Земя 10 осъществи независимо контакт със Земя 2 — отговори капитан Анастейзия. — Множеството изпрати дипломатическа мисия, която да започне преговори по присъединяване.

Сега заговори нов глас, който Еверет разпозна. Направо разкъса сърцето му:

— Което вероятно би обяснило това устройство.

Еверет приближи още повече парапета, като се напрягаше да чуе по-добре, изплашен, че една невнимателна стъпка или бутнато гълъбово перо от ръба може да привлече вниманието към тях. Теджендра остави Доктор Квантум върху дългата издраскана маса. Носеше обикновен тъмен костюм и закопчана догоре риза без яка.

— Моля, обяснете, доктор Синг — каза бригадният генерал.

— Това е преносим компютър. Относително високотехнологичен по стандартите на останалите Познати светове, но дори не се доближава до нашето равнище.

— Не виждам как… — започна Бригаден генерал Хърбавел.

В гласа му се долавяше леко раздразнение. Еверет имаше впечатлението, че баща му с удоволствие предизвиква военните. Не, не баща ми , помисли си той. Никога не е бил мой баща. Но този доктор Синг сякаш правеше същото, което би направили баща му в тази ситуация.