Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Еверет.

— Има една идея, свързана с нанотехнологията… нещо, наречено репликатор. Нещо като миниатюризирана машина на Фон Нойман… извинявай, не знаеш какво е това. Както и да е, репликаторът е наномашина, която построява свое копие, а това копие построява копия, които на свой ред се копират. Съвсем скоро разполагаш с милиарди, трилиони копия, които удвояват броя си на всеки няколко секунди. Отначало се случва бавно, но става все по-бързо и по-бързо. Накрая репликаторите могат да изядат цяла планета. Експоненциален растеж. Втората степен е доста страшно нещо в света на математиката…

— Еверет, млъкни. Искам да чуя доната.

— Разработихме прототип на нанотехнологичен репликатор — каза Императрицата. — Моделирахме го по образеца на най-успешния микрорепликатор, който до този момент ни бе познат — на вируса. Не е необходимо да знаете всички подробности. Онова, което трябва да знаете, е, че беше гениално. Оказа се по-успешно, отколкото някога бяхме мечтали, но го изпуснахме от контрол. Обърна се срещу нас. Не, не е точно така. Това му придава нещо като собствена воля, някаква злонамерена интелигентност. Единствената му цел е да се дублира и да издирва материали, които да преобразува в още репликатори. И тъй като бяхме използвали дизайна на вирусния модел, нещо органично, търсеше органична материя, с която да се подхранва. Нас, капитан Сикссмит. Изгубихме шест милиарда човешки същества. Видели сте тъмната кула на Канари Уорф. Това са остатъците от лондонската популация. Париж, Ню Йорк, Пекин, Лагос, Кайро: все едно и също, навсякъде по света.

— Видях я — обади се капитан Анастейзия.

Внезапно заговори лейтенант Кастинидис, а гласът ѝ бе силно напрегнат:

— Не сте видели нищо. Не и в истинския смисъл. Огледахте ли лицата? Видяхте ли ги истински? Всички си имаме по някой там вътре. Повечето близки наши хора. Бях дете, когато се появиха Наан, на четиринайсет години. Моята майка, баща ми, голямата ми сестра, цялото ми семейство… всички, които познавах, за които ме бе грижа и които обичах… всички са там вътре. Нищо не сте видели. Нищо.

— Благодаря, лейтенант — се чу гласът на слабия офицер. Капитан Хърбавел , помисли си Еверет. Винаги измисляше свои собствени имена за хората. — Удариха ни здраво. Стигнахме до ръба. Гледахме в лицето окончателното измиране на човешкия вид. Но се сражаваме, капитан Сикссмит. Сражаваме се с враг, който е прекалено малък, за да бъде забелязан с просто око, който лети по вятъра като прах, който може да инфектира живо тяло и да го изяде отвътре навън, който може да приеме каквато форма пожелае. Разработихме нови технологии, нови оръжия, защитни съоръжения. Все още не е напълно сигурно дали ще спечелим. От нас останаха малцина. Разпръснати сме, разделени сме, отблъснати в покрайнините, островите, отдалечените местности, които можем да отбраняваме. Оксфорд е аванпостът ни, щабът, откъдето ръководим нашата инвазия. Тук се доближаваме максимално до врага, оттук наблюдаваме какво прави, в какво се преобразява, това е място, през което опитваме да се доберем до плановете и стратегията му.

— Разбира се — прошепна Еверет в галерията горе. — Всички онези хора. Абсорбирали са паметта, целия им опит. Когато една комплексна система достигне определено ниво на сложност, бум! Пробужда се.

— Да не ти става хубаво, пиленце? — попита Сен.

— Веднъж вече комуникирахме с Наан — продължи жената. — Или по-скоро веднъж Наан комуникираха с нас, само веднъж, в съобщение, излъчено до всеки оцелял човешки аванпост: „Това е Наан. Това е бъдещето на разума на тази планета. Това идва след човечеството. Времето на човечеството е приключило. Считайте себе си за последното поколение на един отмиращ вид. Ерата на Наан настъпи и ще продължи вечно. Вие ще го приемете и ще изпитвате радост от ролята, която изиграхте, за да се появи Наан. Целта на Наан е да се разпространи в тази и във всяка друга вселена, да приобщи целия живот и да се превърне в крайния разум“. — Осемдесет думи, двайсет секунди. Нищо оттогава. Единствено мълчание… И Наан, които бавно асимилират всеки биологичен живот. Какво сте чували за нас, капитан Сикссмит? Какви легенди се разказват за нас на вашия свят? Екологична катастрофа, технологичен колапс, машинен бунт, чума, която е превърнала хората в зомбита?

— Наноубийци, които се крият зад очите ти. — Този път Сен беше коментирала шепнешком.

— Наан са всичко изброено и по-лошо — продължи Императрицата. Разбирате ли сега защо този свят е затворен, напълно и за постоянно? Не можем да позволим на Наан да напуснат този свят. Изпуснем ли го в Деветте свята, никога повече няма да можем да го ограничим.