Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Внимавай с пръстите — обади се Сен. Тя извади резачката на ключалки на Макхинлит от палтото си и пъхна единия ѝ край в процепа между крилата на прозореца.

— Как успя да изнесеш всичко това от кораба? — учуди се Еверет.

Лейтенант Кастинидис бе постъпила също толкова стриктно с останалата част от екипажа, колкото и при обиска на голо, на който подложи него и Шарки. До самата кожа, плюс сканиране на тялото от главата до петите, отблизо и съвсем интимно. Еверет вече имаше смътна идея какво търсеха.

— Ветровиците си имат начини да крият нещица, за които шарпите знаят нанте — отговори Сен, като дърпаше моновлакното към себе си. Металът се раздели с мелодично щракване. — Същото важи и за сухоземните твари… без да ми се обиждаш, Еверет Синг.

Отвориха предпазливо прозореца. Вътре имаше тясна дървена галерия, която изглеждаше построена без друга разумна причина, освен мястото да придобие максимално фалшив средновековен вид. По пода на галерията имаше дебел слой прах и изсъхнали мухи — от много, много дълго време никой не се бе качвал тук, за да почисти. Еверет и Сен пропълзяха напред и приклекнаха зад дървения парапет. Най-вляво беше лейтенант Кастинидис. Вече не носеше броня, но все така изглеждаше като стопроцентов войник в плътно прилепналото си трико. По тъканта му като вода преливаха камуфлажни шарки. От ефекта сякаш постоянно изчезваше и отново се появяваше в реалността. Още във фермата се бяха появили от нищото, сякаш дотогава са били невидими, припомни си Еверет. Светлината прозираше от електронни схеми по ръцете и глезените, врата и гърдите. Това носеха под бронзовата броня , помисли си той.

До лейтенант Кастинидис седеше мъж с издялано като с брадва лице, с оредяла коса и възможно най-кльощавите ръце, които Еверет бе виждал. Той също беше във военни дрехи: строго скроена куртка, пристегната в кръста, и набрани панталони, чийто стил Еверет определи като едновременно старомоден и футуристичен, чуждоземен. Под единия му пагон бе подпъхната барета. Значката на баретата и цветната ивица на гърдите му изобразяваха три звезди с корона. Еверет не беше експерт по военните опознавателни знаци и чиновете, но от короната и изправения начин, по който мъжът седеше на масата, скръстил костеливите си ръце, веднага отгатна, че е командващият офицер на лейтенант Кастинидис. До него седеше жена на средна възраст, в копринени дрехи с висока яка, широки ръкави и широк колан. Макар облечена като някаква фентъзи императрица, изглеждаше изморена, безкрайно изморена. Вниманието на всички бе насочено към нея. От четвъртия човек на високата маса Еверет виждаше единствено чифт ръце. Тъмни ръце. Момчето се наведе, за да погледне по-добре.

— Боже мой! — възкликна тихо.

Теджендра.

— Шест милиарда души, капитан Сикссмит. — Гласът на разточително облечената жена звучеше дрезгаво в обширната зала. Думите ѝ бяха ясни и ужасяващи. — Осемдесет процента от човечеството е… не, не мъртво. Далеч по-лошо. Трансформирано. „Повече от човешки“, както казват Наан… когато изобщо говорят с нас. Всички тези хора се промениха. Изгубихме ги завинаги. Бяхме умни и гениални, капитан Сикссмит. Блестящи. Нашите култура, технология, постижения бяха обект на завист из Деветте свята, дори на Земя 4… защото бяха нашите постижения. Може би проявихме арогантност. Може би бяхме заслепени от онова, което нашите Портали на Хайзенберг ни показаха за множеството начини, по които онези светове се различаваха. Може би защото бяхме Земя 1, първият свят, разработил скока на Хайзенберг… тъкмо тук, в този колеж, капитан Сикссмит. И ние бяхме основателите на Множеството от Познати светове. Трябваше да водим останалите и да даваме пример. Или може би видяхме колко необятна е Целостта… всички онези милиарди други Земи… и разбрахме, че никога не бихме могли да проучим всички. Винаги щеше да има поредната Земя отвъд, и поредна, и поредна. Каквато и да беше причината, обърнахме гръб на невъобразимо обширното, за да се съсредоточим върху съвсем малкото. Щяхме да осъществим последната индустриална революция, онази, която да ни осигури контрол върху самата материя.

— Нанотехнология — прошепна Еверет в ухото на Сен. Все още стояха приклекнали близо до дървения парапет в края на малката галерия, горе в сенките. — Инженерна манипулация на нещата във възможно най-малък мащаб. Двигатели, направени от един атом, умни молекули, машини, по-малки и от най-малкия вирус.