Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Идеята на скоковия пистолет е, че отваря портал към случайна паралелна равнина — продължи доктор Синг, като прекъсна офицера по средата на изречението. Все пак гласът му беше по-мек от гласа на Теджендра, който Еверет познаваше, някак по-извинителен. — Шансовете да пристигнат по-скоро в нашата вселена, отколкото във всички останали са толкова малки, че математически са незначителни.

— И искате да кажете…? — отсече бригадният генерал. На Еверет му се стори, че видя как доктор Синг се присви от шибващата интонация.

— Направили са директен скок.

— Като са използвали това… устройство?

Жената отново вдигна ръка, за да накара генерала да замълчи.

— Казвате, че са разрешили навигационния проблем?

— Така смятам, агистрат. Програмният език е различен от нашия, но интерфейсът е доста праволинеен. Това е седемизмерен топографски колектор на матриците на квантовото поле за седем милиарда свързани паралелни вселени.

По-възрастната жена се обърна към доктор Синг и повдигна вежда.

Бригадният генерал вече бе забележимо раздразнен и хапеше долната си устна.

— Някой ще ми…

— Оставете доктор Синг да се изкаже, генерале.

— Разбира се, агистрат. — Той почти изплю последната дума.

— Вярвам… разбира се, не разполагам с експериментални доказателства… но вярвам, че това устройство, стига да е настроено правилно, би способствало отварянето на Портал на Хайзенберг където пожелаете. И не просто до друг Портал на Хайзенберг. А във всяка една точка на всяка една паралелна вселена. Навсякъде в Целостта. Не просто из деветте… извинете, десетте свята на Множеството.

— Боже мой — произнесе тихо лейтенант Кастинидис.

— „Ще ги водя в пътеки, които им са били непознати; ще обърна тъмнината в светлина пред тях, и неравните места ще направя равни“ — обади се Шарки.

— Капитане, вярно ли е това? — обърна се агистратът към капитан Анастейзия.

— Да, мадам. — Капитан Анастейзия бе отговорила простичко и ясно, както една жена с отговорност и власт на друга.

— И как се сдобихте с това устройство?

Еверет затаи дъх. Щеше ли да излъже? Имаше ли смелостта да каже истината?

— Моят народ има една дума: гаферия . Означава традицията да даваш убежище и подслон на изгубени пътешественици. Но можем да проявяваме и… гъвкавост. При нас дойде младеж. Беше бежанец. Целият негов свят бе по петите му, защото притежаваше машината, която сега е в ръцете ви, доктор Синг. — Нищо в гласа или поведението на капитан Анастейзия не издаваше, че разпознава копието на Теджендра. Еверет виждаше част от профила на Шарки. Неговото лице също оставаше безизразно. — Беше сам, далеч от дома, съвсем сам в непознат свят, където нямаше на кого да се довери. Какъв друг избор имах?

— След малко ще се разплача, Еверет Синг — измърмори Сен.

— Не.

— Какво?

— Млъквай.

Генералът се канеше да се намеси, но агистратът отново вдигна ръка.

— Вашият… уникален гост. Ще си поговорим с него.

— Той е на четиринайсет години, мадам — обясни капитан Анастейзия.

— Очаквате от мен да повярвам, че единствената работеща карта на Целостта се намира в ръцете на тийнейджър? Бог да ни е на помощ.

— Това е думата ми, мадам. Дали ще ми повярвате, зависи от това дали до вас са достигнали разкази, че думата на една жена от ветровиците е закон.

— Чувала съм разказ, който е достатъчно интересен, че да ми се стори убедителен.

Генералът повече не можеше да се въздържа.

— Агистрат, с цялото ми уважение. Вече става дума за проблем в сигурността.

— Генерале…

— Оцених риска и нямам друг избор, освен да се позова на Отбранителен протокол 4.

— Какво е това? — прошепна Сен.

— Откъде да знам? — Еверет видя как доктор Синг си пое остро дъх и седна поизправено, сякаш по гръбнака му бе пробягала ледена тръпка. Лейтенант Кастинидис хвърли разтревожен поглед на командващия си офицер. — Но не смятам, че е хубаво.

— Лейтенант, придружете капитана и първия ѝ офицер до карцера.

По средновековното дюшеме изскърцаха краката на тежки столове. Сен пъхна ръка в палтото си, за да извади картите таро „Евърнес“. Извади една от тестето, обърна я между пръстите си и я пусна съвсем, съвсем внимателно през една пролука в пода на галерията. Картата се преобърна и преобърна, преобърна, пропадайки сякаш безкрайно. После удари пода и времето отново потече нормално. Секунди по-късно върхът на ботуша на Шарки се спусна към нея и в последния момент се дръпна, за да я избегне. Шарки светкавично спря, наведе се, грабна картата и я пъхна в ръкава на обемния си шлифер. Вдигна поглед нагоре и намигна.