Йен Макдональд - Бъди ми враг

Яке, риза и шорти — всичко беше свалено. Еверет разкопча обувките си от „Бона дрешки“ и се измъкна от клина. Остана разтреперан само по бельо. В зимното слънце нямаше топлина, а вятърът прорязваше.

— Всичко — нареди лейтенантът.

— Това е тормоз върху дете, да знаете. Има закони срещу такива провинения.

Войниците се разсмяха.

— Сваляй или свалям аз. — Лейтенант Кастинидис потупа войнишкия нож, окачен на колана на бронята ѝ.

Еверет пъхна палци под ластика на гащетата си и ги смъкна надолу. Излезе от тях, гол и напълно беззащитен. Това беше адът. Адът на съблекалнята в „Борн Грийн“ след футболен мач. Адът на шумните типове, които нямаха нищо против да се събличат пред останалите, онези, които те шибваха с хавлия или скачаха върху приятелите си, точно когато са се съблекли, бореха се с тях на пода, щипеха ги за зърната и издаваха животински звуци. Това беше адът под душовете, когато обръщаш гръб на всички, в случай че шуртящата гореща вода предизвика нещо, от което би те хванало срам, ужасът да не знаеш дали когато излезеш, останалите няма да са скрили дрехите ти. Беше адът на срама и разсъбличането, на това да си напълно сам.

— Ръцете на тила.

Еверет сключи пръсти зад главата си. Войникът със скенера започна от пръстите на краката му и стигна до скалпа, като внимателно, бавно, методично го обикаляше. Вторият, онзи с оръжието, което убиваше цербери, държеше дулото му на двайсет сантиметра от носа на Еверет. Той се опитваше да не поглежда очите зад шлема. След което скенерът започна да проверява дрехите и обувките му — бавно, внимателно, прилежно. Еверет стоеше напълно неподвижно.

— Чист е. Няма наан.

Въоръженият войник отмести оръжието със замах и го щракна в скобата на гърба си. Наан? — помисли си Еверет. Като пенджабския хляб?

— Можете да се облечете — каза лейтенантът.

Еверет почти се гмурна в дрехите си. Докато навличаше клина и опитваше да напъха измръзналите си крака в обувките, подскачаше на едно място. Треперенето започна, докато затягаше връзките на кавалерийското си яке. Хвърли поглед към Шарки и видя, че американецът тъкмо си обличаше шлифера с качулка. Двама други войници държаха оръжията му. Шарки сложи шапката си, нагласи перото ѝ под точния ъгъл и оправи ръкавелите си. Достойнство — възстановено. Самообладание — под обстрел. Еверет изпита завист. Самият той все още гореше от срам и бе разгневен. Вдигна качулката на якето си и направи крачка към офицера.

— За какво беше всичко това? Какво става тук? Кои сте вие, по дяволите?

Лейтенант Кастинидис прие гнева на Еверет спокойно като февруарски дъждец.

— Не ти задаваш въпроси на мен, момче. Аз питам теб, а ти отговаряш. Товарен кораб клас 88 от Земя 3, горе на Астън Хил.

— Значи знаете за…

— Регистрирахме ви на радара още когато се появихте над Североизточен Лондон. Не е зле сега да си поговорим и с капитана ви. Обадете му се. Известете го за случилото се.

— Тя — обади се Шарки. — Капитан Анастейзия Сикссмит.

Лейтенант Елена Кастинидис не беше впечатлена.

— Придвижваме се. — Тя махна на тежковъоръжените си войници да тръгват.

Заобиколиха внимателно лъскавото черно петно върху тухлената настилка на алеята. Еверет забеляза, че Шарки е зарязал заека и фазана на покрива на изоставеното ауди. Вече не изглеждаха подходящи за храна.

Капитан Анастейзия беснееше. Беше бясна на Шарки, че са ги пленили. Беше бясна на Шарки и Еверет, че са довели шарпи на кораба. Беше бясна, че въоръжени непознати държаха на мушка екипажа, дъщеря ѝ и самата нея. Но най-вече бе бясна, че ѝ заповядваха на собствения ѝ мостик.

— Този курс — лейтенант Елена Кастинидис докосна интерактивните си очила и информацията протече надолу по пръста към дланта ѝ. Жестоко , помисли си Еверет.

— Изпълнявайте — капитан Анастейзия почти изплю думите. Сен се поколеба. — Изпълнявайте! — отсече капитанът. Сен въведе курса и натисна лостовете напред. Еверет почувства как Евърнес потръпва под него.

Лейтенант Кастинидис се наведе над ръчно изработената от Макхинлит платформа, която свързваше скоковия пистолет и Доктор Квантум.

— Това ми е познато — тя почука скоковия пистолет. — Това не — заби пръст в Доктор Квантум.

— Не пипай. Мои са — каза Еверет. Незабавно съжали.

Но беше разпознала скоковия пистолет. Знаеше какво може да прави. Инстинктът ми беше правилен , помисли си Еверет. Инстинктът ми винаги е правилен.