Йен Макдональд - Бъди ми враг

Шарки се усмихна.

— Значи принципът ти е ясен.

— Но също мисля, че ако наистина убиеш нещо, тогава трябва да го изядеш. Не по-малко неуважение е да убиваш заради самото убиване.

— Има доста създания, които убиват заради самото убиване — каза Шарки. Той презареди пушката.

Слънцето се издигаше към най-високата си зимна точка, а Шарки и Еверет си проправяха път през долината към равнината в ниското. На три пъти Шарки спираше и вдигаше ръка, когато долови раздвижване, нечие присъствие, нещо из шубраците, което Еверет не успяваше да усети. Всеки път вдигаше пушката, но не стреля.

— Шарки, във вашия свят, когато опитвахме да се доберем до Германия, наистина ли щеше да ме предадеш на шарпите?

— Да, щях, мистър Синг. И вярвам, че ти дължа обяснение за действията ми. Аз не съм добър човек. Никога не съм бил и никога няма да бъда, независимо че словото Му е на устните и в сърцето ми. Вършил съм лоши неща, мистър Синг. Срамни, ужасни неща. Майлс О’Рахили Лафайет Шарки, отговорник по товарите, войник на съдбата, търсач на приключения и джентълмен. Бил съм всички тези неща и неизменно съм бил грешник и неверник. Бях прокълната душа, обречен да се скитам по Земята без надежда и дом. „Скитащи звезди, за които се пази мрачна тъмнина до века.“

— Чух, че си убил баща си, защото е ударил майка ти.

— Кой ти го каза?

— Сен.

— „Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чуждите деца, чиито уста говорят суета. И чиято десница е десница на лъжа.“ Досега не си ли саби, че половината от думите на онази полони са лъжи? Номерът е да научиш коя половина. Не, мистър Синг. Много грехове могат да прокудят един мъж от сърцето и дома му. В продължение на години бях странстваща душа; достатъчно е да знаеш, че повече не мога да се върна у дома. Капитан Сикссмит ме намери на улиците на стария Стамбул, войник на съдбата, наемник, човек с пари в главата, и ми даде надежда и дом. Онзи кораб там горе е най-близкото до рая, което някога ще имам. И ако не към друго, съм му верен и няма да позволя на нищо да го заплаши. И ще направя всичко, за да е в безопасност и да продължава да лети. Длъжник съм му. И аз имам своята амрия, както му казват тези хора. Нищо лично, мистър Синг.

— Разбира се, че не, мистър Шарки. — И ще го направиш отново , помисли си Еверет. Без колебание или без дори да си помислиш, че ще сториш нещо нередно. Сега съм в безопасност, защото всички заедно сме в опасност, но когато настъпи моментът за избор между мен и кораба, ще ме продадеш. Няма да бъде лично; а деяние, продиктувано по силата на честта на Дълбокия Юг.

— Шшшт. — Шарки вдигна ръка. Бяха излезли на стар, изоставен селски път в долината, толкова обрасъл, че приличаше на тунел под надвисналите дървесни клони. Тук не ставаше за лов. Шарки се обърна към една рухнала фермерска порта в полето. — Заек.

— Къде? — прошепна Еверет.

— Там.

Момчето погледна по линията, в която сочеше пръстът на Шарки. Наистина беше заек, изправен и изпълнен с подозрителност, в най-далечния край на полето, където земята се издигаше срещу буренясалите покрайнини на изгубеното шосе.

— Никога няма да го уцелиш оттук с това — каза Еверет.

— „Той ще се появи сигурно, както зората.“

Шарки прибра пушката. От един джоб в шлифера му, който Еверет досега не бе виждал, мъжът извади елегантен револвер със сребърна дръжка. От друг таен джоб извади дълга метална тръба, която зави на дулото на револвера. От бракониерския джоб, където бе скрил фазана, извади кутията си за пури. С едно завъртане я преобразува в нещо, което приличаше на дървен приклад. Прикрепи го към дръжката на пистолета с едно изщракване. Револверът се бе превърнал в бижу винтовка.

— Айзенбах от Мюнхен в стария Горен Дойчланд. Най-добрият проклет оръжейник в света… или в който и да е друг свят, като заговорихме. — Шарки зае позиция за стрелба, прицели се и изпусна бавно дъх.

Изстрелът отекна. Заекът падна, убит на място. Куршумите на винтовките летят по-бързо от звука , помисли си Еверет. Животното бе мъртво преди още да е успяло да чуе убийствения гърмеж. Еверет изтича да донесе заека. От жив до мъртъв, само в рамките на миг. Беше видял този миг, малко потръпване, лекия изблик на живот, когато точният изстрел на Шарки мина безпрепятствено през главата на животното. Дори не бе разбрало. Смъртта беше да не знаеш. Беше нищо. Отсъствие. Заекът все още бе топъл в ръцете му. Козината му беше много мека. Еверет чувстваше как кръвта мокри пръстите му. Бащата на Шарки беше прав. Беше въпрос на морал да ядеш единствено онова, което си готов да убиеш.