Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Никога досега не съм готвил заек — извика момчето.

Отсъствието на звуци от машини беше зловещо. Гласът му прозвуча високо и фалшиво, сякаш всяко растение и всеки облак го бяха погледнали укорително. Шарки махна на Еверет да се приближи. С два сръчни удара на ножа мъжът разряза и изкорми заека.

— Окачи го за ден-два и ще бъде бона. — Двамата продължиха нататък. Шарки не спираше да оглежда линията на живия плет по посока на комините на една изоставена ферма, които се издигаха от плетеницата на изоставената ѝ градина. — Наоколо може и да гнездят птици. Пилешкото е национална страст за нас, южняшките момчета.

Звукът бе нисък и мек и се разнасяше надалеч и ясно през тази призрачна Англия: ударите на перките през въздуха. Еверет погледна зад себе си. Горе на хълма вятърната турбина се въртеше. Стори му се, че вижда нечия фигура, просто петънце, което се издигаше от главината на ротора към отворения шлюз в търбуха на Евърнес . Помаха, макар да знаеше, че няма начин Макхинлит да го забележи. Въздушният кораб висеше над хребета като облак.

— Идвате ли, мистър Синг?

Къщата беше провинциално място за отдих. На задушения от бурени чакъл стоеше едно мъртво ауди. По жлебовете и цепнатините на колата растеше мъх. Бурните ветрове бяха разместили разхлопаните керемиди на къщата, за да открият слабите места и в продължение на няколко зими да оголят по-голямата част от покрива. Таванът бе преустроен в нещо като работилница. Олющени стени, разлепени тапети и рухнал гипсокартон по бюра и офис столове. Всички прозорци бяха счупени; по вятъра се вееха напоени от дъжда, избелели завеси. Еверет подуши гниещи килими и мухъл. Градините и моравите бяха превърнати в гъсти джунгли. В задръстения от листа плувен басейн имаше нещо синьо, подпухнало, светло и много, много умряло.

Шарки поклати глава.

— Не ми се вярва наоколо да има много пилешко.

Нещата се спуснаха рязко, бързо. Избликнаха иззад ъгъла на къщата. Еверет ги видя — три тъмни, ниски тела, по същото време, когато чу Шарки да вика предупредително. Рефлексите му се задействаха инстинктивно. Пушката изщрака, отново цяла, предпазителят беше вдигнат; прицели се и дръпна спусъка. Откатът едва не го събори, но изстрелът отнесе първото създание, връхлитащо през двора. Другите две продължиха напред. Еверет се забори с пушката. До него Шарки извади другата пушка. Двете равни пуквания накараха от околните дървета да литнат ята от птици.

— Добре ли сте, мистър Синг?

— Да — беше стрелял и убил, без да мисли. — Добре съм.

— Имате точен мерник, сър.

Еверет се приближи да огледа мъртвите неща. От такова късо разстояние рязаните пушки бяха брутално оръжие. Телата бяха ужасно обезобразени. Но нямаше как да ги сбърка. Кучета. Кльощави, озъбени и изгладнели. Едното имаше лисичия външен вид на териер, другото — наострените уши на овчарка. Третото бе по-голямо, с къдрава козина и дълги уши на обикновен пудел, но всички изглеждаха така, сякаш вече наполовина са се разделили с първоначалната си порода и повече наподобяват предците си вълци. Кучешката ДНК всъщност не беше чак толкова разнообразна. След още десетина поколения вероятно отново щяха да се превърнат във вълци.

От очите, ушите и ноздрите на мъртвия териер изтичаше чернота и образуваше локва под главата му. Локвата се движеше, кипеше, сякаш оживяла от милиони насекоми. Движеха се, издигаха се на купчини, променяха формата си. Това не беше кръв. Еверет отстъпи. Сега чернотата се изливаше от очите, ушите и ноздрите на другите кучета и оформяше потоци, които пресичаха тухлите на автомобилната алея, протичаха един към друг, целенасочено и интелигентно. Потоците се сляха с локвата от кипящата чернота около мъртвия териер.

— До мен, мистър Синг — обади се Шарки. Еверет отстъпи от масата от бълбукаща чернота. — Можеш ли да презареждаш пушка?

— Да, сър.

— Направи го, бързичко. Ще ти потрябва.

Еверет отвори пушката и пъхна два нови патрона. Шарки държеше на прицел с револвера и пушката си чернотата, по чиято повърхност вече се появяваха мехури. От мрака изникваха очертания, след което се разединяваха и разтваряха в течността. Очертания като малки ръце и лисичи глави, птичи криле и разтворени челюсти, виещи от тъмнината. Чернотата потрепери и се оформи като глава на куче, която опитваше да се освободи от течността. Разпадна се безформено. После чернотата потръпна отново и пак оживя — куче, вълк, цербер, черен и огромен, с приведена, изгладняла глава.