Йен Макдональд - Бъди ми враг

Шарки докосна леко земята, разкопча амуницията си, измъкна едната пушка от пешовете си и я хвърли на Еверет.

— Някога стрелял ли си с такава?

Еверет улови сръчно оръжието — разбира се, че нямаше да позволи на Шарки да го накара да изглежда като непохватен идиот от средностатистическо семейство. Отвори я, както беше виждал Вини Джоунс да прави в онзи гангстерски филм — „Две димящи дула“, и я отпусна в лакътя си. Шарки докосна периферията на шапката си:

— Бива си те из кухнята, сър. „Ще взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки“, поне по думите Му. Но според моята философия не си истински готвач, докато сам не си убил вечерята си. Готварство за мъже. А сега на лов.

Вятърните турбини бяха по билото на хълма. Плиткият торф бе надупчен от бели варовикови отломки от заешки дупки. Пред Шарки се разбягваха овци — подивели и мършави. Вятърът, който трябваше да задвижва турбините, най-после успя да прогони мъглата от главата на Еверет. Очертаваше се прекрасен, ясен ден и погледът стигаше на километри. Пейзажът се спускаше, прорязан от обрасли долчинки. На юг се виждаха още няколко успоредни хълма; на север пък имаше открита, равна обработваема земя — или поне бивша обработваема земя. Виждаха се шарките на отделните ниви, но живите плетове сега приличаха на неудържими плетеници от храсти и ниски дървета, които се преливаха и в откритото под формата на зимни бурени и висока, суха трева. От пущинаците на някогашните градини се издигаха комини и покриви. Някои покриви бяха хлътнали, при което дървените им греди бяха останали изложени на стихиите като ребрата на разложено животно. Еверет забеляза лекото блещукане на далечни прозорци. Не се чуваше звук. Никакъв грохот от автомобилно движение откъм магистралата, която се виждаше между прорязаните възвишения. Никакво ръмжене на трактори или джипове. Из обраслите полета не мучаха дори крави. Никакъв звук освен свиренето на вятъра в перките на турбините над главата му. И граченето на свраките.

— Заек — извика Еверет.

На двайсетина метра от тях една заешка дупка, изкопана под бетонната основа на вятърна турбина, помръдваха носове.

— Хапва ми се нещо по-тлъстичко — отговори Шарки. — Насам.

Той обърна гръб на склона и тръгна по една овча пътека надолу към тясната долина. Само след двайсет стъпки бъз и млади чинари изцяло се бяха сключили над главите им. Клоните бяха голи и вкочанени на фона на чистото януарско небе. Шарки вдигна ръка. Еверет се закова на място. Шарки направи знак момчето да не мърда. Беше забелязал нещо през оплетените клони. Еверет не виждаше нищо. Шарки вдигна пушката си и тръгна напред. Нещо изригна от трънаците пред него. Еверет мярна сянка, която бързо се издигна във въздуха. След което пушката на Шарки изгърмя два пъти, а сянката се превъртя сред дъжд от пера. Шарки се ухили. И от двете дула на оръжието му излизаше дим.

— Това вече е добро манджари — рече той. — Можете да я донесете, мистър Синг.

Еверет откри птицата сред едни папрати, малко преди мястото, където растителността в долината отстъпваше на проскубаното пасбище, растящо по безводните склонове на хълма. Беше мъжки фазан. Гърдите му бяха разкъсани от сачмите, отпуснат и мъртъв, но все още топъл, все още кървящ. Шарки огледа добре птицата, явно остана доволен и я пъхна в един от джобовете на шлифера си.

— Баща ми имаше една теория… — започна той. — Повече философия и правило в живота всъщност. Като малки никога не ядяхме четириноги, птици или риба, която сам не е убил; или ги колеше, или ги улавяше. А когато поотраснахме, започнахме сами да ходим на лов. Според мен всеки от семейство Лафайет Шарки се е родил с въдица в ръка, а щом станахме достатъчно големи, за да държим оръжие, без да се гръмнем сами в крака, повечето дни ловувахме. Сигурно съм убил или уловил и сготвил почти всяка проклетия, която лети, пълзи или плува. Разбираш ли, татко вярваше, че ако ядеш месо, което е принадлежало на живинка, трябва да си готов сам да ѝ отнемеш живота. Да купиш парче месо от магазина, не беше просто неуважение към безсловесната твар, чийто живот е отнет заради теб, а проява на малодушие.

— Понякога готвех заедно с баща ми — каза Еверет.

— Всеки мъж трябва да знае как да изхранва себе си или своята челяд.

— Готвил съм миди. Кълцаш дребния лук на ситно и го сотираш в масло, добавяш чесън и чаша вино и докато все още дими, добавяш мидите, по възможност все още живи. Когато всички черупки се отворят, са готови.