Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Коя си ти? — попита Еверет М. — Не представляваш Множеството.

Вратата на всекидневната се отвори. Лора влезе с чаша чай в едната ръка и чиния препечени филийки в другата.

— Нямаме „Дарджилинг“, Шарлът.

— Мис Вилие.

— Надявам се, че ще свърши работа и „Ърл Грей“.

Ъгълчето на устата на Шарлът Вилие потръпна в едва забележимо недоволство при вида на чашата с емблема на „Тотнъм Хотспър“.

— Бихте ли желали препечена филийка? Може би зърнена закуска?

Шарлът Вилие погледна чинията така, сякаш ѝ предлагаха препечена филийка, намазана с кучешко изпражнение.

— Намирам за противна идеята да ям сутрин — отговори тя. — Благодаря ви, мисис Брейдън.

— Добре ли си, Еверет? — попита Лора откъм вратата, все така с чинията препечени филийки в ръка.

— Благодаря ви, мисис Брейдън — повтори Шарлът Вилие.

— Добре съм — каза Еверет М. — Мамо… — Този път думата не му се стори толкова трудна. — Всъщност, може ли една филийка за мен?

Гладът го гризеше. Лора остави чинията на облегалката на дивана и затвори вратата. Шарлът Вилие сложи чаената чаша на масичката за кафе и направи пауза, преди да отговори на въпроса на Еверет М.

— Уверявам те, че представлявам Множеството, Еверет. Изпълнявам длъжността на специален пратеник на З 3за този свят.

— Онова, което направихте… — Тези думи все още бяха трудни. Еверет мразеше мисълта, че тялото му е отнето, използвано и разработено по волята на други хора, без да поискат съгласието му, без дори да го уведомят за това. — Онова, което се случи с мен… заповед на Множеството ли беше?

Шарлът Вилие въздъхна.

— Съществуват много светове, Еверет, но политиката навсякъде е едно и също нещо. Имаме теории, философии, школи на мисълта, както и мнения, а те по естествен път предизвикват групиране… не точно политически партии; по-скоро общи интереси… и цели. Мисли за тях като за клубове, общества, ордени. Аз и моето копие Чарлз сме членове на един точно определен орден заедно с още много други хора из всички познати светове. Дори сме започнали да привличаме последователи на този свят, макар и все още да няма официално членство в Множеството. Следователно тяхното членство и моята дейност отвъд официалните ми задължения, както и присъствието и предназначението ти тук, в известен смисъл са секретни. За съжаление това е необходимост. Основната ни грижа са крайната сигурност на Множеството и на седемдесет милиарда човешки живота.

— Копието ви каза, че отвъд Познатите светове съществуват сили, пред които дори Трин са незначителна подробност.

— Да. Разполагаме с доказателства за присъствието на други единици в Целостта, които… стига да имат достъп до Инфундибулума… биха могли да застрашат оцеляването ни като вид. Но трябва да разбереш колко сериозна е мисията ни: аз съм математик, Еверет. Изненадва ли те това? Защитила съм магистратура по математика и алгоритми в Кабът Колидж, Кеймбридж. На мое име са кръстени многоизмерни алгебрични групи за изследване на Шинкен пространството: Множеството на Вилие. Твоето копие би разбрало. С други думи, обезсмъртила съм се в света на математиката. Но ми липсваше фокусът да се превърна в едно от божествата на математиката. Може би това изисква мъжки начин на мислене или просто искам повече от живота, вместо до самия си край да преследвам прашни теореми из коридорите на абстрактното. Може и да нямаш доверие на ролята ми като служител на Множеството, но като учен… Повярвай на думите ми, че отварянето на пътя към Целостта е най-малкото, което може да се постигне с Инфундибулума. Най-малкото. Заплахата е срещу самата реалност.

Препечените филийки вече не изглеждаха толкова апетитни на Еверет.

— Не зная в какво да вярвам — каза той.

Шарлът Вилие се усмихна. Еверет М си мислеше, че е изпитвал студ, докато лазерите изсмукваха цялата му енергия. Но онова беше нищо в сравнение с абсолютната нула в усмивката на Шарлът Вилие.

— Тогава най-после стигнахме поне донякъде. Прави сме и сме добри. С времето ще го видиш сам. Така че ако сега методите ни ти се струват сурови, то е само защото знаем, че с времето ще прозреш правотата ни и ще заработиш по въпроса по собствено желание. — Тя хвърли поглед на елегантния си, фино изработен часовник, като пренебрегна времето, което пулсираше на канала, излъчван по телевизора с плосък екран. — Твоята мисия, Еверет М. Искаме прекалено много от теб. В края на краищата си много млад и неопитен. Но ти даваме шанса да се докажеш. Искаме да поставиш проследяващо устройство. Всеки път, когато твоето копие прави скок на Хайзенберг, той оставя отпечатък в универсалното квантово поле. Можем да открием къде е отишъл, но и накъде се е отправил след скока. Просто въздушните кораби са устройства с разнообразно предназначение. Ще направиш скок обратно до З 4, където Чарлз ще те снабди с проследяващо устройство. То използва феномена на квантово оплитане. Посредством него ще можем да локализираме твоето копие на всеки свят в Целостта, където му хрумне да се появи. Трябва единствено да прикрепиш устройството върху корпуса на въздушния кораб. Няма да влизаш в контакт със своето копие… голямо облекчение, нали? Моето копие освен това ще те екипира с допълнителна технология от Мадам Луна. За да отидеш на З 1, ще имаш нужда от някои… подобрения. — Шарлът Вилие сложи чантичката си през рамо и се изправи. Тя свали воалетката си и хвърли поглед в огледалото на стената, за да я нагласи както трябва. — Полицията ще те вземе оттук точно в пет часа. Ще се погрижат майка ти да не се тревожи. Ще бъдеш върнат веднага щом мисията е изпълнена. Моля те, благодари на майка си за гостоприемството и ако можеш, ѝ предложи да ви запаси с „Дарджилинг“. Приятен ден. Не ни проваляй отново, Еверет.