Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Не е Райън.

— Виж, не искам да виждам онези две ченгета толкова рано сутринта. Или ми вярват, или не.

— Не е полицията. Ще станеш ли? Тя те чака от двайсет минути.

Жена. Еверет М се претърколи от леглото, изрови едно долнище на анцуг, някаква тениска, която не мирише, и пантофи. Като пооправи с пръсти косата си, влезе във всекидневната.

Шарлът Вилие седеше в стола на Теджендра. Лора Брейдън я наблюдаваше строго, но тя игнорираше мрачните погледи. Беше облечена елегантно, носеше дантелени ръкавици и малка шапка. Беше свалила обичайната си воалетка. Краката ѝ бяха кръстосани при глезените. Ръчната ѝ чанта стоеше спретнато до червените ѝ обувки с високи токчета.

— Има една босненска поговорка, че ако оставяш чантата си на земята, никога няма да имаш пари — каза Еверет М. Беше научил поговорката от своя приятел и съученик Алия Ведич. Бащата на Алия бе избягал от обсадата на Сараево през 1992 година, за да се засели сред югославската популация на Стоук Нюингтън, после се бе оженил, бяха му се родили две дъщери, а после и Алия, един от най-добрите приятели на Еверет М в училището „Борн Грийн“. Това се беше случило в света на Еверет М. В този свят Алия го подмина по време на обедната почивка във версията на „Борн Грийн“ от З 10. Дори не го беше погледнал. Шарлът Вилие се усмихна, но чантата остана там, където си беше.

— Бих желала чаша чай, мисис Синг. Денят не може да започне иначе, не мислите ли?

— Брейдън. Мисис Брейдън — поправи я Лора.

— „Дарджилинг“ — уточни Шарлът Вилие към затварящата се врата. Тя се усмихна на Еверет М: — Забърка впечатляваща каша в гробището „Абни“. За щастие, от бунтовете насам е по-лесно да обвиним за такива събития недоволни младежи. Разочарована съм, Еверет. Много разочарована. — Тя се наведе, за да извади огледалцето си от чантичката. Отвори го и огледа състоянието на грима си. Изглежда, остана удовлетворена. — О, моля те, седни. Не си на училище. — Шарлът Вилие щракна шумно огледалцето и го прибра. Еверет М не беше забелязал, че още стои прав.

Той седна на ръба на дивана. Беше невъзможно човек да се почувства удобно в присъствието на Шарлът Вилие.

— Кого ѝ казахте, че представлявате?

— Социални грижи.

— Социални грижи не се обличат така.

— А би следвало. Това е основният проблем с този мърляв малък свят. Никаква класа. Ти им позволи да се измъкнат, Еверет. Инфундибулумът ни се изплъзна.

— Той отвори Портал на Хайзенберг. Спасиха се като плъхове в канализацията.

— Известно ни е. Опитахме да изпратим екип през квантовото ехо. Двайсет секунди по-рано, и щяхме да ги заловим на мостика на собствения им въздушен кораб.

Еверет М си припомни известното видео с въздушния кораб, летящ над „Уайт Парк Лейн“.

— Още ли са тук?

— Разбира се, че не. Незабавно скочиха извън този свят.

— Къде отидоха? Казахте, че можете да ги проследявате.

— З 1.

В изолираната от студа, добре затоплена всекидневна на Роудинг Роуд №43 Еверет М почувства как по гръбнака му пробягват тръпки. З 1: призрачен свят, адска планета, място, обитавано от демони и чудовища. Забранено за влизане. Под пълна карантина, за вечни времена. Единственото, което идваше от З 1, бяха слухове и градски легенди. Всички знаеха историите. Никой не знаеше истината.

— Но…

— Трябва ли да оспорваш всяка моя дума? Мислиш ли, че забраните ни имат нещо общо с тези престъпници? Могат да отидат където си пожелаят. Копието ти е умно. Изключително умно.

Еверет почувства, че челюстта му се стяга малко по-здраво, а зъбите му изскърцаха. Да, кажи ми пак, че аз съм глупавият и безполезният.

— Той разполага със скоковия пистолет… моя скоков пистолет… и се е сетил откъде съм го взела — каза Шарлът Вилие.

— Били сте на З 1?

Сега Шарлът Вилие стисна раздразнено зъби. Можел съм и да те дразня , помисли си Еверет М. Чудесно. Ще продължа да ти задавам глупави, глупави въпроси.

— Оказа се в мое притежание — обясни Шарлът Вилие. — Имаме мисия за теб. — Ще бъде трудна и опасна, но откровено казано, Еверет, все още имаш да се доказваш.

Еверет усети, че стомахът му се стяга на топка от опасения.

— Ще ме изпратите на З 1?

— Да.

— На З 1?

— Да.

— Сред рояци смъртоносни нанороботи?

— Еверет, каквито и градски легенди да са разпространявали съучениците ти с прекалено развинтено въображение от последните класове из коридорите на „Борн Грийн“, те уверявам, че са много далеч от истината. Всичко е уредено. Временно ще поема грижата за теб… за допълнителни наблюдения. Не сме напълно убедени, че си се възстановил от… травмата. Ще бъде само за ден-два. Историята ни ще бъде доста убедителна. Разполагам с всички необходими документи.