Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Сен! — извика капитан Анастейзия. — Пълен назад! — Ръцете на Сен вече бяха на контролните лостове.

Белият диск се проясни. Екипажът на кораба гледаше през кръгъл прозорец право в мрачна камера с каменни стени. Порталът бе обкръжен от бюра, осветени в премигващо синкаво от компютърни монитори. Отряд от мъже и жени в черно, носещи меки черни кепета, стояха с вдигнати оръжия в основата на метална рампа. Зад тях се виждаха добре познати на екипажа на Евърнес фигури: Пол Маккейб, опърпан, в зле ушит костюм, и Шарлът Вилие, смъртоносна и облечена стилно, с убийствен грим.

— Елате ми, доркас! — изкрещя Сен и налегна с цялата си малка тежест лостовете за ускорението. — Елате ми, доли полони!

Бавно, съвсем бавно Евърнес се задвижи. Двеста метра нанокарбонов корпус, товарни отсеци, акумулатори и баласт трябваше да наберат инерция. Бавно, съвсем бавно отвореният скоков портал започна да се измества към големия прозорец. Обратното , помисли си Еверет. Порталът остава на място. Корабът се отмества от него. Всичко е относителност. Шарлът Вилие осъзна какво прави Евърнес . Еверет я чу да издава остра заповед. Войниците се поколебаха. Колебанието им струва ценно време. Скоковият портал премина през големия прозорец и увисна насред въздуха. Командирът на отряда, блондинка, която Еверет разпозна от предишната си среща с частната армия на Портален свят 10, осъзна грешката и се хвърли нагоре по рампата до самия край на портала. За момент Еверет си помисли, че тя може да направи опит да скочи, след което корабът се отдели напълно от портала. Независимо от това Сен натискаше лостовете за ускорението, а Евърнес се оттегляше сантиметър по сантиметър от отворения портал на Хайзенберг. От гледна точка на Еверет изглеждаха като група войници, стоящи във въздуха, обкръжени от ярка светлина.

— Трябва да направим скок — каза той.

— Не си в състояние — каза капитан Анастейзия.

— Не разбирате! — извика Еверет, преди да си спомни за погледа в очите на капитана, за тона на гласа ѝ последния път, когато се бе опълчил на властта ѝ на собствения ѝ мостик. — Мадам, с цялото ми уважение, трябва да направим скок на Хайзенберг. Изпратили са някой при майка ми и сестра ми. Изпратили са агент.

— Него — каза Сен. — Той е. От друга равнина. Него. Еверет. Но… жужиран. И си имаше стрелящи неща.

— Трябва да скочим надалеч оттук.

Еверет се застави да стане от пода въпреки болката до кости. Капитан Анастейзия сложи ръка на гърдите му.

— Къде ще откарате кораба ми, мистър Синг?

Еверет едва не отблъсна задържащата го ръка. Капитан Анастейзия долови напрежението, което нарастваше в него, и очите ѝ се разшириха. Еверет си припомни думите на Макхинлит, че е учила френски бойни изкуства при майсторите в Марсилия. В тази вселена французите си нямаха национално бойно изкуство.

— Помните ли, когато бяхме приклещени между Шарлът Вилие и Кралски дъб ? — На сто метра пред носа Порталът на Хайзенберг се превърна в плътно бял диск, смали се до ослепителна бяла точка и изчезна в ясния нощен въздух. Капитан Анастейзия не помръдваше. — Помните ли? — попита отново Еверет. — Зачудих се дали по същия начин, по който Шарлът Вилие може да отвори портал на самия мостик… защото винаги оставяме следа там, откъдето сме минали… не е възможно скоковият пистолет също да оставя следа, спомен за порталите, които отваря? И един от тези портали, точно един от тях, ще се отвори там, където е баща ми. — Еверет стоеше с мъка на краката си. Болеше го, по-лошо от всякога досега, дори след най-грубите футболни срещи, когато от противниковия отбор подритваха вратаря, докато реферът не гледа. Имаше чувството, че се връща от война. Което си беше самата истина. Все още водеше война. Винаги щеше да е на война, той и всеки, когото познаваше, когото обичаше, хората, в чийто живот се появяваше. Преди петнайсет дни Теджендра бе отвлечен точно пред Института за съвременно изкуство, само петнайсет дни, а Еверет бе уморен, толкова, толкова уморен. Какво беше казала Сен, когато капитан Анастейзия обърна нейната карта Пътникът бърза във вечерта ? Чака ме дълъг път, преди да отпусна глава за сън? — Не мога да го направя. Макхинлит също. Трябва да върна скоковия пистолет обратно на мястото, където е направен.

— И къде е то, мистър Синг?

— Трябва да идва от някой от деветте свята на Множеството. — Капитан Анастейзия кимна. — Не съм сигурен. — Капитан Анастейзия повдигна вежда. — Мисля… вярвам… вярвам напълно и абсолютно, че идва от равнината, която вие наричате З 1.