Йен Макдональд - Бъди ми враг

Най-страшният враг, последният, срещу когото ще се изправиш, си самият ти.

Чак тогава увеличи мощността, натисна напред лоста за управление и започна да се издига вретеновидно над кулата от червени тухли на параклиса в Гробищния парк „Абни“. Вече над върховете на дърветата, успя да се ориентира по-добре къде се разиграва битката. Там долу беше тъмно, плътно обрасло с дървета, сред които се подаваха зъбите на надгробни паметници. Никакъв проблем. И в по-лоши условия беше управлявала въздушен кораб, дълъг двеста метра. Между дърветата пронизваха лазери. Сен дръпна лоста за управление и бръсначът се гмурна към облака от нажежена от лазери пара.

— Еверет! — той стоеше на кръстопътя на две алеи. Сен застави бръснача да увисне във въздуха. — Добре ли си?

Но защо стоеше на открито? Защо наоколо му нямаше разрушения? Защо носеше различни дрехи? Защо беше без яке, а ръкавите му навити посред зима?

Имаше нещо нередно тук. Много, много нередно. Сен зави остро надясно, точно когато Еверет се прицели в нея. Дясната му ръка се разтвори. От нея изригна огън. С една ръка Сен улови дръжката на моновлакното. В забавеното време на абсолютната криза препускащите ѝ мисли заповядаха: Намери оръжие. И: Измъквай се. Тя направи оценка на ситуацията в частта от секундата преди ракетата да порази целта. Сен удари закопчалката на сбруята и пропадна към склона на една високо натрупана купчина сняг, а бръсначът експлодира.

Дано вътре не се крие нещо…

Твърдо.

Нищо не можеше да е по-болезнено. В купчината сняг трябваше да има бордюр или постамент. Но се налагаше да се раздвижи. И то бързо. Сен се надигна леко. Ракетата не беше уцелила бръснача в идеалния център. Левите перки бяха извадени от строя; останалите две го бяха изпратили в полудяла смъртоносна спирала. Еверет — не, другият Еверет, белият рицар срещу черния, който беше нейният Еверет — проследи как разбитата летателна машина се устреми към грозд от кръстове. За момент гърбът му беше обърнат към нея. Като стисна зъби от болката в хълбока, Сен отключи моновлакното и замахна с него като с камшик.

При този звук от раздвижване другият Еверет се завъртя вихрено. Около него се посипаха клони, прерязани от влакното. Сен отново замахна, преди другият Еверет, не-Еверет, да е успял да завърти някое от своите странни и плашещи оръжия срещу нея. Една спретната редичка от брезови фиданки, посадени покрай алеята, бяха уцелени и рухнаха на земята от два метра височина. Телеграфен стълб се свлече, срязан на части, а една трета от него остана да виси на жиците. Сен нави обратно влакното и го завъртя над глава. Клоните в непосредствения ѝ радиус започнаха да падат. Не-Еверет се приведе под въртящата се смъртоносна нишка. Насочи пръст. Сен се хвърли зад един надгробен камък. Лазерът изцвъртя в заснежената гора. Тя надникна и отново запрати шибващо влакното към не-Еверет. Беше бърз, също толкова бърз и пъргав като нейния Еверет, нейния черен рицар. Видя как ръцете на не-Еверет се разтварят. Сен се хвърли зад ново укритие, докато ракетата взривяваше надгробния камък на парчета.

— Еверет Синг! — извика тя. — Еверет Синг! Какво вечеря на Коледа?

Еверет видя как бръсначът блесна между дърветата като мраморен ангел, възкръснал от гробницата си. След което проследи мигновената жълта резка на ракетната опашка и чу експлозията. Останките на бръснача влязоха в свредел и завиха полудяло, преди да се разбият в надгробните камъни. Почти извика. Почти скочи, за да се втурне да помогне. Почти. Еверет с усилие на волята не надигна глава. Заповяда на ужасяващо силния шок в стомаха и на страха в сърцето си да останат там. Не се надигай, дръж се ниско. Беше забелязал нещо да пада от бръснача в мига преди взрива. Беше я видял. Трябваше да е тя. Сен беше добре; трябваше да е добре. Така че отново снижи глава и надникна през ръждивите железни пречки на мавзолея, като се надяваше да види някъде момичето, макар да бе почти сигурен, че никой не можеше да преживее такова падане.

А после видя как се посипаха клони. Видя падащите фиданки и свлечения телеграфен стълб, който подскачаше на жиците си. Видя как лазерите блещукат в натрупания сняг. Проблясък и усещането за удряща целта си ракета. Еверет запрехвърля числата наум, като оценяваше приблизително размер, вместимост и капацитет, опитвайки да пресметне колко ракети оставаха на анти-Еверет. Точно тогава гласът ѝ извика името му два пъти и попита: Какво вечеря на Коледа?