Йен Макдональд - Бъди ми враг

Докато все още се страхуваше, че може да е мъртва, не бе почувствал сълзи в очите си, но когато разбра със сигурност, че е оживяла, се появиха. Еверет ги избърса с ръкава на дебелото яке. Преглътна два пъти, преди да каже нещо. Не искаше Сен да долови сълзите в гласа му.

— Фазан! — викна в отговор.

Гласът му и така бе задавен от емоцията. Помисли си: Умно, умно момиче! Един въпрос ти казва, че съм жив, че съм истинският и къде съм.

— Фазан макхани, ориз с шафран и топли питки!

А после затича приклекнал. Претърколи се, за да избегне ракетата, която отнесе мавзолея, зад който само допреди миг се криеше. Поредната прахосана ракета , отбеляза.

— Въоръжена съм! — извика Сен.

Еверет чу как дърветата се чупят и разбиват, след което нов ракетен взрив. И още една. Той вдигна все още топлите парчета от някакъв надгробен камък, затича се и ги хвърли колкото можа по-силно към мястото, където според изчисленията му се намираше неговият враг. Лазерите прорязаха през шубраците. Един млад чемшир пламна, а Еверет, потърсил укритие зад надгробната плоча на някакъв захарен магнат, чу как в ледения въздух шибна камшик. Сен сигурно бе спасила режещото моновлакно от бръснача. Това си беше страховито оръжие. И очевидно имаше ясна представа как да го употреби най-добре. Лазерите се размахаха полудяло. Еверет принуждаваше анти-Еверет също да търси укритие. Ситуацията беше патова, но нямаше да се проточи много. Експлозии, престрелка в Гробищния парк „Абни“; накрая полицията щеше да се появи, ако вече не бяха на път. Това може би устройва идеално анти-Еверет , помисли си Еверет. Имаше пълното основание да подозира, че анти-Еверет е бил привлечен от самата Шарлът Вилие. Ако той и Сен попаднеха в ръцете на полицията, Шарлът Вилие щеше да задейства политическите връзки на Ордена, точно както бе постъпила по време на полицейското разследване около отвличането на баща му. Еверет трябваше да ги измъкне от там по възможно най-бързия начин.

След което, приклекнал зад каменната надгробна плоча, нагазил до глезените в снега, най-после осъзна какво трябва да бъде сторено. Беше просто. Беше гениално. Изискваше единствено способността човек да вижда случващото се по нов начин и изискваше математика. Той извади телефона си и го включи. Имаше отлично покритие. Когато Теджендра му бе дал Доктор Квантум, второто, което Еверет направи, бе да го синхронизира с телефона си. Първото беше да го отнесе при Райън, за да се похвали.

— Виж, това означава, че мога да го управлявам от разстояние с телефона си — беше обяснил.

— Дошъл си чак дотук, за да те гледам как програмираш в свободното си време? — беше се учудил Райън. — Дори и за откачалка със сходни интереси това е невероятно скучно.

Не и сега, Райън Спинети. Пет почуквания му дадоха контрол върху Доктор Квантум, който беше на мостика на въздушния кораб, увиснал над „Уайт Харт Лейн“. Беше използвал същия процес, за да събере плейлиста за Сен — колко неловко беше пък това? Сега следваше трудната част, когато се изискваше да помисли внимателно — време, с което не разполагаше. Трябваше да отвори Инфундибулума и да получи достъп до базата му от данни със скокови точки през бавната, скъпа, силно ограничена телефонна връзка. Крайната точка до „Уайт Харт Лейн“ все още се намираше в паметта на Скоковия контролер. От нея можеше да пресметне скоковата точка за настоящото си местонахождение. Еверет отвори GPS-а. Изяждаше батерията мигновено.

Всеки Портал на Хайзенберг се отваряше и в двете посоки. Когато отвори портала към улицата на З 2, един захвърлен вестник бе долетял по вятъра от онзи Лондон. Водата бе нахлула като след порой от наводнения град на З 8. И нямаше нужда Порталът на Хайзенберг да бъде достатъчно голям, за да изпратиш през него въздушен кораб. Можеше да е голям точно толкова, колкото да преминат двама души. Все пак трябваше да е изключително точно фиксиран, за да не се озове на десет метра във въздуха или заровен на три четвърти в земята заедно с мъртвите викторианци. И фиксирането на разположението на портала щеше да е сложна работа, като се има предвид, че на Еверет му се налагаше да го направи, докато отбягва злия си брат близнак киборг с лазерни ръце и ракетно въоръжение от паралелна вселена.

Калкулациите на Еверет бяха прекъснати от внезапната тишина в гробището. Той вдигна очи. Прекалено тихо е , помисли си и изведнъж изпита боязън от възможността да бъде издебнат и атакуван изненадващо.