Йен Макдональд - Бъди ми враг

Вратарски рефлекси. Лазерът прокара изгаряща линия през бузата на Еверет, докато се хвърляше встрани от тъмната сянка, която изскочи пред черните дървета. Заболя. Заболя ужасно. Потърси прикритие зад един надгробен паметник, като гребна шепа сняг, за да успокои пламналата си лява буза.

Същите вратарски рефлекси спасиха и анти-Еверет. Може и да бе припяващият звук от влакното или просто почувства движението на въздуха с кожата си. И на него му се наложи да се хвърли на земята, когато моновлакното на Сен шибна като камшик, за да пререже ръката и половината крило на един от каменните ангели. Главата на ангела съвсем бавно клюмна напред и падна. Сен отново шибна с камшика. Десет сантиметра от една надгробна плоча, зад която анти-Еверет бе потърсил спасение, бяха отнесени. Еверет видя нечия фигура в оранжев авиаторски костюм да притичва до новото си укритие, точно когато анти-Еверет изскочи, когато ръката му се разтвори и накара малкото молещо се херувимче, зад което Сен се криеше, да избухне.

— Сен!

— Еверет Синг!

— Прикривай ме.

— Аз ще му спипам лили гозбата, Еверет Синг.

Еверет притисна силно гръб към студения камък и се върна към телефона си. Бузата го болеше. Такава болка не бе изпитвал никога досега. Щеше да му остане белег. Истинско изгаряне от лазер, а не като измисленото, което Теджендра твърдеше, че е получил. Това завинаги щеше да го бележи като по-различен от неговия двойник.

Чу шибване на камшик и ракетна стрелба. С колко от тези разполагаше анти-Еверет? Всеки взрив обаче бе следван от камшичен удар. Еверет не знаеше какво би направил, ако не чуе ултразвуковото шибване на моновлакното. Не се опитвай да разбереш , помисли си той. Свърши твоята част от работата. Свърши онова, което само ти можеш да направиш.

Зареди софтуера Матика и вече въвеждаше GPS координатите си, когато… Изходен резултат… Изходен резултат… Изходен резултат… Чертичките за силата на сигнала се поколебаха и изчезнаха.

— Не! — изкрещя Еверет Синг.

Лазерите превърнаха клоните над него в подпалки. Той присви рамене срещу дъжда от димящо дърво. Отново пълни чертички. Изходен резултат: код за крайната цел на портален скок. Той излезе от Матика . Толкова бавно, бавно, бавно . И отвори Скоковия контролер. Входна, изходна точка, диаметър на апертурата. Въведе три метра. Продължителност. Пръстите му се поколебаха. На какво разстояние беше Сен?

— Сен!

— Оми!

Нощта се освети от отблясъци. Беше ли останало нещо от Гробищния парк „Абни“? Но вече знаеше къде е тя. Еверет настрои продължителността на десет секунди.

— Сен, бялата светлина.

— Кое?

Еверет натисна бутона Скок . Бялата светлина огря всеки ангел и всяко херувимче в гробището. Той надникна над ръба на надгробната плоча. Порталът на Хайзенберг беше диск от ослепителна светлина сред разтрошените паметници и мавзолеи. Видя Сен, размазано оранжево петно, трудна за разпознаване в отблясъка. Беше ли преминала? Нямаше време. Еверет напусна укритието си и се хвърли към Портала. С периферното си зрение забеляза как врагът му също излиза иззад осакатения каменен ангел, с вдигнати ръце, сочещи пръсти. Еверет се гмурна в светлината…

… и се удари силно в палубата на Евърнес . Претърколи се. Лазерната светлина прогори една дъга през далечната стена. След това Порталът на Хайзенберг се затвори в график. Еверет спря рязко в комуникационната станция на Шарки. Самият Шарки беше на крака и вече носеше пожарогасителя към горящата линия, която лазерът на анти-Еверет бе пирографирал в обшивката на стената. Един монитор се олюляваше и разпращаше фонтан от искри, след като подвижното му рамо бе отрязано.

— „Нашият свет и красив дом, гдето бащите ни Те славословеха, биде изгорен с огън“ — заяви Шарки, като удавяше пламъците в пяна.

Капитан Анастейзия бе на колене до него. Очите ѝ бяха разширени от загриженост. Ръцете ѝ бяха силни и меки, и знаеха къде боли.

— Сен, медицинското сандъче.

— Няма време! — Еверет примижа от болката в ребрата, гърдите, бузата. Жив си, ето какво ти казва всичко това. — Могат да ни проследят!

Капитан Анастейзия се намръщи. Еверет настоя:

— Всеки път, когато предприемаме скок, оставяме следа. Скочихме директно дотук от „Абни“. — Никой ли не го разбираше? В шок ли бяха изпаднали всички, или просто бяха глупави? — Трябва да преместим кораба!

Мостикът се изпълни с бяла светлина. Един греещ диск увисна на около трийсет сантиметра от палубата, точно пред големия наблюдателен прозорец. Шарки пусна пожарогасителя и насочи натам пушките от шлифера си.