Йен Макдональд - Бъди ми враг

Включваше Преобразование на Фурие. Учителите му по математика дори не знаеха какво е това. Математическа операция, която трансформира една комплексна числена функция на истинска променлива в друга. Нямаше друг начин да го разбереш освен технически.

— Връщат се — каза Шарки. Еверет хвърли поглед, докато софтуерът Матика , програмата, която бе използвал, за да калкулира гънките на Инфундибулума, се отваряше на екрана му. Видя как там навън, в зимното небе, проблясват сребристи криле. Самолетите обръщаха, за да прелетят за втори път над въздушния кораб. — Вземат ни на прицел.

— Заел съм се — отговори Еверет.

Преобразование на Фурие в неевклидово пространство. Той въведе настоящите координати на Евърнес в тази вселена. Процесът беше незабавен, но резултатите се нуждаеха от интерпретация. Трябваше да получи съвпадение на кода за разположението с онзи, сочещ към мястото, където искаше да скочи корабът, а това включваше неща като кривината на земната повърхност. Объркаше ли калкулацията по един начин, и можеха да скочат на място, което далеч надвишава оперативния таван на Евърнес . Тогава корабът щеше да експлодира от декомпресията. Объркаше ли по другия начин… Не мисли за това , каза си Еверет. Бива те. Както каза на Макхинлит, математиката винаги е съвършена. Той отвори отново Инфундибулума и извика менюто за търсене. Въведе резултата от Преобразоването на Фурие. Воалите и облаците на кода на Целостта се завъртяха и завихриха, гледната точка се гмурна през искрящи стени от скокови точки. Ето. Еверет го маркира, копира го. Извика Скоковия контролер и пусна кода в прозореца му. Таблото светна в зелени светлини.

— Скокът на Хайзенберг в готовност.

— „Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята“ — измърмори Шарки.

Капитан Анастейзия натисна бутона на интеркома.

— Статус, мистър Макхинлит?

— Можем да скачаме и можем да летим.

— Мистър Синг…

— Момент — извика Макхинлит от високоговорителя. — Трябва да си взема кабелите.

Капитан Анастейзия преглътна едно проклятие.

— Колко време?

— Две минути.

— Действайте. Сен, задръж ни на позиция. Мистър Синг, по мой знак. Мистър Шарки, на какво разстояние са онези аероплани?

— В този момент са при нас — отговори Шарки и корабът се разтърси, щом три заслепителни, смъртоносни изтребителя се стрелнаха отникъде, а двигателите им изреваха агресивно.

Еверет се приведе. Капитан Анастейзия остана дръзко пред наблюдателния прозорец.

— Но пък сте красавци — прошепна тя, докато самолетите разцепиха въздуха над кораба.

— Отново ни призовават да отговорим — обади се Шарки. — Ако не се приземим незабавно, ще открият огън по нас.

— Кабелите навити — докладва Макхинлит. — Можем да потеглим, когато пожелаете.

— Еверет, когато ти е удобно.

Еверет докосна бутона за скок. Трябват ни звукови ефекти , помисли си той. Трябваше да се разнесе звук от задействани двигатели. Трябваше им някакъв вид ефект врруумм като във „Вавилон 5“ , когато космически кораби излизаха от хиперпространството, или поне ефект от „Доктор Кой“, като от ранен динозавър, когато ТАРДИС се дематериализираше. Всичко, с което разполагаха по време на Скок на Хайзенберг, беше белота…

… а после някъде другаде.

— Каза ли нещо, Еверет Синг? — попита Сен.

— Не — отвърна той.

— Странно, защото съм сигурна, че те чух да казваш нещо.

— Не казах нищо.

— Е, може би не точно каза, колкото издаде звук.

— Звук? Какъв например?

— Ами нещо като… вуум .

— Какво?

— Вум — повтори Сен. — Само че по-продължително. Вуууумм.

— Не съм казвал вум .

— Да, каза, каза, каза.

— Скокът на Хайзенберг ти е увредил слуха — възрази Еверет, но си беше лъжа.

Беше издал звук. Беше казал вум . Вуууумм. От онзи звук, какъвто трябваше да издаде един въздушен кораб, който скача между паралелни вселени през Портал на Хайзенберг. Сен му се намуси раздразнено, но с крайчето на окото си Еверет улови усмивката на капитан Анастейзия.

Вуум! — произнесе безгласно устата ѝ.

Над града бе паднал сняг. За момент Еверет не разпозна своя Лондон, своя Тотнъм. А после сенките, полумрачните купчини от топящ се сняг съставиха очертания. Очертания, които познаваше. Това трябваше да е извивката на Нортъмбърленд Роуд, а ето там и релсите и пероните на Ейнджъл Роуд Стейшън. Онази тъмна водна маса, като мъртво око, можеше да е само резервоарът „Локууд“. Там беше площадът до Хай Роуд. С баща му се бяха разхождали по този път през толкова много съботи. Еверет придърпа един монитор и задейства камерите на корема. Точно под корпуса бяха заснежените седалки и тревният правоъгълник между тях.