— Искам да кажа, трябва да е визуален ефект — каза Аббас, собственикът на телефона. — Някой пич просто си търси работа във фирма за специални ефекти.
— Ноа твърди, че го е видял със собствените си очи — обади се Уейн. — Сериозно. Честно. Още е там, точно над „Уайт Харт Лейн“.
— Някаква рекламна каскада е, нали? — намеси се Нилеш Вирди, последното от трите момчета. — Може би не на Шпорите, на „Найки“ или от този род? Помните ли всички тъпотии около Олимпиадата? — Всички погледнаха към Еверет М.
— Очевидно е комерсиален търговски кораб от паралелна вселена — произнесе той. — В паралелните вселени винаги има въздушни кораби. Нещо е протекло на квантово равнище между вселените и се е промъкнал. Може би в собствената му вселена под него има докове за въздушни кораби и така нататък. Очевидно е.
Аббас, Уейн и Нилеш го зяпаха.
— Сигурен ли си, че нещо не те е удряло по главата? — попита Аббас.
— Ако искате вярвайте, но си е точно това.
Еверет М ги остави втренчени в екрана с отворени усти. Казвам им истината, но е толкова невероятна, че не могат да я повярват. Той крие цял въздушен кораб по абсолютно същия начин, като кара всички да си мислят, че е някаква каскада или номер. Умен си, копие Еверет. На входа на парка, далеч от всички хора, които беше излъгал, той извади собствения си телефон. Мразеше мисълта за превзетия глас на Пол Маккейб, но този път текстовото съобщение нямаше да свърши работа.
— Здравей, Пол. Еверет Синг. Той идва, близо е.
— Еверет, дръж фронта. Мога да ти подсигуря подкрепления.
— Мога и сам да се погрижа. — Еверет М прекъсна връзката, след което каза на изключения телефон: — Лично е.
Там, където реката правеше своя голям завой към морето край Уулич, беше ред на Еверет да се качи на бръснача. Погледна надолу към заснежения купол на спортната зала „02 Арена“. Беше ходил там с баща си, за да гледат „Лед Цепелин“. В деня на онлайн разпродажбата Теджендра бе станал в зори, за да започне да натиска обнови, обнови, обнови , докато не успя да си запази ред. Когато билетите им пристигнаха, баща му започна да слуша албумите на групата отново и отново. Еверет бе харесал музиката и вида на мъже на средна възраст, притворили очи в дълбок рок унес. Не беше подушвал такива миризми от вечерта на партито в Аббас, когато ненадейни посетители бяха нанесли вреди за поне три хиляди лири. Тогава големият купол му се бе сторил нереален. Сега, в ко̀сите златисти лъчи на януарския следобед, му се струваше още по-нереален. Снегът правеше всичко ново и странно. Беше като нова кожа върху костите на града. Но снегът не беше единственото, което караше неговия Лондон да изглежда чуждоземно на Еверет, докато пресичаше Темза и се насочваше към Кучешкия остров. Под снежна кожа, под костите на града, който познаваше, виждаше друг Лондон, задимения, наелектризиран от искри Лондон от света на Сен, град с въздушни кораби и каменни ангели по архитектурата. В онзи свят реката завиваше на същото място и в същата посока, тъмна като олово в снега; някои от улиците и сградите бяха същите; повечето не бяха. Отвъд онзи Лондон пък имаше още такива градове, онези, които бе зърнал на секретната флашка, която Колет му даде, града на Ибрим Ходж Керим. Там Кучешкият остров не бе заровен под корпоративни небостъргачи и конферентни центрове, под стъклени и хромирани бизнес зали, а бе озеленено място с паркове и палати, езера и градини за отдих. Както и другият Лондон: изоставеният град, който бе видял, когато по невнимание отвори Портала на Хайзенберг и едва не наводни тайния тестов тунел под Ламанша. А отвъд тях — градовете от Множеството на световете и милиардите милиарди градове на Целостта. Баща му беше в един от тях. Докато пресичаше басейна на Блекуол, Еверет имаше чувството, че ако погледне под краката си, ако погледне с цялото си сърце, ще може да прозре до всички тези други градове като през стъкло, чак до баща си.
Идвам. Дал съм обещание, което ще спазя.
Еверет хвърли поглед през рамо. Сен, нахлузила авиаторски очила, увита в шал и поръбена с кожа качулка, летеше близо до дясното му крило. Еверет вдигна ръкавица и ѝ махна да го последва. Да вървим. Дръпна надолу кабела за ускорението и насочи бръснача право към трите кули на Канари Уорф. Чу как Сен изписка от удоволствие, докато се престрояваше на позиция зад него, ухилена до ушите от кеф. Сърцето на Еверет подскочи.
Припомни си подготовката им за полет. Сен присвиваше очи срещу светлината, отразена от белия пейзаж, а товарният шлюз се отваряше и платформата ги спускаше към свещената земя на „Уайт Харт Лейн“. Тя подуши въздуха. Очите ѝ се разтвориха широко, докато си поемаше дълбоко дъх.
Читать дальше