Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Добре ли си?

— Да, добре съм. Добре.

— Е, това е добре. — Стояха с ръце в джобовете, без да се гледат. — И сега, всичко, хм… наред ли е?

— Все още има разни работи, които не си спомням както трябва.

— Еха, това е… Какви например?

— Откъде да знам?

— Предполагам де.

Това бяха лесни лъжи. Еверет се замисли отново за черната кола, която Шарлът Вилие умишлено бе прицелила в него, за да го превърне в свое оръжие. Онова, което отговаряше на Райън, дори не се броеше за лъжа.

— Звучиш ми… не знам… различно.

Сърцето на Еверет М заби учестено.

— Нали ти казах, има разни неща, които не помня. Не беше приятно. Може ли да говорим за друго?

— Ясно, ясно. Е, ще минеш ли?

— Какво? Къде? — Еверет М никога не си бе пожелавал по-силно звънецът да оповести започването на часа.

— У нас. След училище. Знам, че е глупаво, но майка ми… ами тя доста се беше разтревожила за теб. И се пита дали не би ѝ помогнал да открие нещо, което е изгубила, пръстени или нещо подобно. Не получи ли есемеса ми?

— Изгубих си телефона.

Райън се намръщи.

— Изпратих ти го тази сутрин.

— Забравих къде го изгубих, но не е в мен от дни.

— Но аз отговорих на твоя есемес.

— Какво?

Сърцето му прескочи още един удар и в гърдите му се надигна напрегнат страх. Райън извади своето „Блекбери“ и почукна по екрана, за да отвори текстовото съобщение. Предай на мама: добре съм. Татко е добре. Щ с вдм скоро.

— Не си спомням да съм го изпращал.

— Определено е от теб. Това е твоят номер.

— Нали казах, изгубих си телефона.

— Но датата, от днес е.

Лъжи. Лъжи бързо. Лъжи безкомпромисно. Измисли най-добрата лъжа в живота си.

— Ами може, но понякога съобщението не се получава веднага.

— Мда. Предполагам. — Еверет М сам разбираше, че Райън далеч не е убеден. — Предполагам, че точно това си имал предвид с „Предай на мама: добре съм“. Но какво значи „Татко е добре“?

— Не зная! — Сега само гневът можеше да прекрати въпросите. — Не помня. Не беше приятно. Не искам да говорим за това повече.

Райън отстъпи пред разгорещения тон в гласа на Еверет.

— Съжалявам, съжалявам. Стига, стига. Е, ще минеш ли?

— Ще се видим.

Звънецът биеше. През снега се раздвижиха тъмни фигури и започнаха да се стичат във фунията на вратите.

— Идваш ли?

— Ще мина през тоалетната — отвърна Еверет М. — Ще се видим след малко.

Кабинката в тоалетната миришеше на цигарен дим. Мисис Ейбрахамс беше инсталирала димни детектори и също като в неговия свят учениците от З 10с радост бяха постъпили варварски с тях. Еверет извади телефона си, истинския телефон, онзи, който му бе дала Шарлът Вилие. Пръстът му се поколеба над бутона за набиране. Не, нямаше да понесе да чуе плачливия, носов северноирландски акцент на Пол Маккейб.

На него му стигаше и едно текстово съобщение.

Той е тук.

Изпращане.

Интернет новината се разпространи около привършването на часовете. Прескачаше от телефон на телефон, от таблет в нетбук и в айпад: Яко! Виж! Учениците на „Борн Грийн“ чуваха телефоните си да издават сигнали или чувстваха как започват да вибрират. В момента, в който излизаха през портите, извън юрисдикцията на училището, бързаха да отворят съобщението. Жестоко видео! Истина ли е? Момичетата хараджуку 7 7 Термин, обозначаващ модно движение сред японските тийнейджъри, характеризиращо се с екстравагантно облекло и множество аксесоари, обикновено в ярки цветове. — Б.ред. на „Борн Грийн“ се бяха струпали около екрана. Еверет М се запита как могат да носят толкова къси поли, когато снегът замръзваше по канавките. Настръхнали крака над сладките чорапки до колената. Той потръпна и вдигна яка. Дъхът му излизаше на пара. В късния следобед небето беше наситено синьо, а хоризонтът на запад жълтееше. Такова небе означаваше, че температурите няма да се вдигнат и че ще застуди още.

— Ей, Еверет! Еверет! — момчетата, които му бяха устроили посрещането със снежни топки същата сутрин, също се бяха скупчили около едно блекбери. — Вярно ли е?

— Кое? — попита Еверет.

— Истина ли е?

— Има много истини.

— Да бе, умнико. Питам за онова във видеото.

— Какво видео?

— Не получи ли…

— Изгубих си телефона — прекъсна ги бързо Еверет М.

Видеоматериалът бе сниман с мобилен телефон, картината подскачаше, приближението бе налудничаво, звукът прекъсваше и се губеше. Футболното игрище на „Уайт Харт Лейн“ — същото, както и в света на Еверет М. Над стадиона беше увиснал цепелин. Еверет М и преди беше виждал рекламни цепелини. Този беше чудовище. Беше по-дълъг от стадиона. Рекламните цепелини по правило бяха торбести и на тях имаше реклами . Този имаше убийствените линии на акула и единствената декорация, поне доколкото можеше да види Еверет М, беше огромен хералдически герб, нарисуван в горната част на изострения му нос. Рекламните цепелини бяха привързани на въже като балони. Този си имаше двигатели. Беше си истински, стопроцентов въздушен кораб. Еверет М знаеше какво е и откъде е дошъл.