Години.
Не възнамеряваше да прекарва години сред ветровиците, за да научава тези умения.
— Препоръчвам го безрезервно като преживяване — заяви Макхинлит. — Толкова близо до проводниците усещаш леко гъделичкане по цялото тяло. Хубаво. Хайде. Това си струва да се види.
Макхинлит повика с пръст Еверет. Затичаха приведено в тесните сервизни коридори между акумулаторните стекове, под ниския покрив на товарната палуба. Премигваха на ръба на смъртта, докато Сен изчерпваше последните ватове от акумулаторите, за да поддържа Евърнес над електропровода. В далечния край на корпуса имаше втори шлюз в търбуха на кораба, близо до мястото, където беше складирана другата половина на електрическия щепсел. Когато Евърнес беше на порт, зареждащото рамо минаваше под него и беше свързано с два кабела — единият под напрежение, а другият за заземяване, — което позволяваше на електричеството да протича през веригата. На практика корабът беше един гигантски щепсел. Заземяващата линия висеше над главите на Еверет и Макхинлит.
— Преди да започна да натискам копчета, ми кажи. Сигурен ли си? — попита Макхинлит.
— Стандартното високо напрежение във Франция е четиристотин киловолта. Проверих го. Онлайн. — Последният израз не се използваше в света на Макхинлит. — В интермрежата — обясни Еверет, а Макхинлит кимна с разбиране. — Останалото беше лесно, проста математика.
— Аха, нали разбираш, точно последното ме изнервя мъничко. Простата математика.
— От онова, което ми каза ти, смятам, че трансформаторът би следвало да издържи.
— Чудничко. Ако станем на въртележка от фойерверки, вината пак ще бъде моя.
Еверет се канеше да протестира, че уравненията никога не грешат, а струват толкова, колкото числата, с които ги захранват. Но тогава над тях прелетяха изтребителите. Звукът изби думите, дъха му, всяка мисъл от него. Никога дотогава не се беше озовавал толкова близо до турбореактивни двигатели. Шумът беше такъв, сякаш небето се разцепваше през средата, от границите на Космоса, право през Евърнес , до самата земя под тях.
— Ами добре тогава! — изрева Макхинлит през намаляващия трясък на реактивните самолети на Френските военновъздушни сили. — Това решава нещата вместо нас. — Той натисна бутона за освобождаване. Шлюзът се отвори. Кабелът на заземяването се спусна. Двамата наведоха глави над отвора. — Отваряй си очите на четири — посъветва корабният инженер. — Шоуто ще си струва.
Кабелът се развиваше от макарата със съскащ писък. След което краят на щепсела, падащ към земята, изригна в ярка светкавица. Гръмотевицата разтърси Евърнес . По парапета, кабела, по всеки сантиметър от нановъглерод пропълзяха ярки призраци. Огньове на свети Елм , припомни си Еверет. Такова име се помнеше лесно. В празнината във въздуха между падащия кабел и земята се появи волтова дъга. Това означаваше, че протича електричество, че акумулаторите им се зареждат.
— Е, добре, завлечи си гозбата обратно на мостика и се заемай с каквато там шикозна магия можеш да сътвориш с онази машинка — извика Макхинлит.
Той си сложи предпазните очила, вгледан в твърдата синя светлина на волтовата дъга. Еверет припна обратно през лабиринта от сервизни проходи към главното стълбище. Касите на акумулаторите сякаш вибрираха и грееха от енергия. Усещаше как електричеството кара кожата му да настръхва, все едно по нея пълзяха малки електрически паяци. Усещаше вълнуващия озонов привкус на ток. Винаги му напомняше за летни панаири. Всичко бе оживяло. Евърнес като че се протягаше, пробуждаше се от продължителен, вкочаняващ сън.
— По-голямата част от Северозападен Париж е останала без електричество — каза Шарки, когато Еверет се добра до мостика. Американецът звучеше впечатлено. Капитан Анастейзия не се извърна от мястото си пред прозореца.
— Според вас този път дали ще се справим, без да увиснем в последния момент на върховете на пръстите си над някоя пропаст, мистър Синг? — поинтересува се тя.
Еверет зае работната си станция и отвори Инфундибулума. Сен кимна. Концентрацията ѝ бе пълна, а пръстите ѝ все така танцуваха по контролите като по клавишите на музикален инструмент и очите ѝ отскачаха от монитор на монитор, докато удържаше Евърнес над електропровода. Еверет забеляза капчица пот над устната ѝ. Прииска му се да я попие с пръст. Отърси образа от мислите си.
— Трябва да направя някои изчисления — каза той. — Не е просто прехвърляне от точка до точка като едни и същи координати в различни вселени. — Не му се искаше да каже колко сложна е всъщност математическата част.
Читать дальше