Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Пълен стоп, Сен.

Въздушните кораби нямаха спирачки. Сен би могла да накара Евърнес да спре, само ако приложеше обратна тяга, а за това се искаха разстояние и време. Разстоянието и времето бяха неща, с които Еверет можеше да работи. Всичко беше теория на относителността. Еверет погледна между краката си през шлюза. Дивото олюляване на Макхинлит замираше. Еверет бе запознат с физиката: просто хармонично движение. Пътят на махалото винаги продължава точно определено време — дълго и бързо в началото, късо и бавно, когато намалееше енергията му. Прост, основен принцип. Историята, която веднъж Теджендра му бе разказал, твърдеше, че през шестнайсети век Галилео наблюдавал как една лампа се люлее на веригата си в катедралата в Пиза, измервал движението ѝ с помощта на пулса си и доказал, че периодът е константа. Еверет никога не си бе представял, че ще види как този принцип се потвърждава посредством човек, увиснал в края на електрически кабел, който се люлее от търбуха на електрически задвижван постстиймпънк въздушен кораб.

Макхинлит погледна ухилено към Еверет. Облечената в оранжева ръкавица ръка вдигна палец, а после посочи надолу. Снижавай. Еверет заработи с лебедката, без да изпуска Макхинлит от поглед. Инженерът не беше привързан директно към трансформатора; висеше на осигурително въже, което се спускаше редом с основния кабел. Щеше да свърже трансформатора към електропровода, а после щеше да се изкачи с въжето през шлюза, за да свърже електрическата верига. Работата на Еверет бе да го приближи на ръка разстояние от електропровода, без да направят късо съединение. Ръката продължаваше да маха, да потупва въздуха: По-ниско, по-ниско. Вятърът беше коварен, напираше, отвяваше Макхинлит надалеч от целта, а после смразяващо близо. По-ниско, по-ниско… Оранжевият палец посочи нагоре. Престани да спускаш. Еверет заби пръст в бутона стоп. Сега Макхинлит посегна, за да откачи пръчката с кука от колана си с инструменти. Беше неудобна, трудна работа за тежките му, неизолирани ръкавици. Една грешка, едно изплъзване и щеше да изпусне пръчката — горещата пръчка , както беше по-известна сред ветровиците, — при което щеше да рискува сериозен токов удар, ако се залепеше за самия електропровод. Еверет разбираше физиката на ситуацията твърде добре. Веригата не беше затворена. Щеше да бъде затворена, с което да позволи на електричеството да протече, само когато спуснеха заземяващия кабел, но и електропроводът, и Евърнес имаха различни заряди статично електричество — само от движението на въздуха над жиците или от движението на дългия двеста метра въздушен кораб през небето. Но тези статични заряди бяха различни, а когато Макхинлит свържеше кораба към електропровода, щяха да се изравнят. И то по впечатляващ начин , помисли си Еверет. Той затаи дъх. Макхинлит замахна с куката и пропусна. Съвсем замалко. Отново; нов пропуск. Трети път — и по горещата пръчка пробягаха малки мълнии и изпращяха между куката и електропровода.

— О, Боже! — възкликна Сен по интеркома. — Той гори, гори! Еверет, помогни му!

Горе на мостика тя, капитан Анастейзия и Шарки наглеждаха с едно око ставащото по камерите, инсталирани на корпуса. С другото наблюдаваха радарния екран на Шарки. От прехващачите, изпратени от Френските военновъздушни сили, ги деляха секунди.

— Добре е, добре е — извика Еверет в интеркома. — Част от процеса.

Макхинлит се беше осигурил за електропровода и се придърпваше. Щракна един карабинер. Беше закачен за четиристотин киловолта. Еверет разбираше страха на Сен. Беше изгубила един кораб, един дом, едно семейство заради мълния, когато капитанът на обречения Феърчайлд бе направил опит да вдъхне живот на акумулаторите си от подобен нетрадиционен източник. Макхинлит тъкмо се бореше с щепсела на кабела — удряше скобите, които прикрепяха контактите към проводника под напрежение. През това нещо протичат почти половин милион волта , помисли си Еверет. Макхинлит беше в безопасност, всички бяха в безопасност. Тъкмо поради същата причина и птиците можеха да кацат на проводници. Всичко е в безопасност, стига да е свързано със земята. Електричеството е поток, висок потенциал към нисък потенциал, заряд към земя.

Капитан Анастейзия се обади по интеркома:

— Ще започнем ли скоро зареждането? Виждам онези аероплани на екрана на Шарки и са прекалено близо за вкуса ми.

Еверет чуваше далечния гръм на военни реактивни двигатели. Хвърли поглед между краката си към замайващата пропаст. Макхинлит се беше прехвърлил от кабела към осигурителното си въже. Два вдигнати палеца. Еверет натисна бутона, който управляваше въжето. Макхинлит рязко се отдели от щепсела — захапал проводника като месингова пиявица — и се издигна във въздуха. Прелетя като изстрелян през малкия шлюз, удари механизма за освобождаване на амуницията си, след което скочи от въжето, за да се приземи леко и пъргаво на по трийсет сантиметра от двете страни на правоъгълника празен въздух. Една грешка и щеше да полети към земята, с писъци по пътя. Еверет беше страхотен вратар и можеше да мисли в три и повече измерения, но щяха да са му нужни години, за да мисли като ветровик, или — да живее в множество измерения.