Йен Макдональд - Бъди ми враг

Идеята се появи толкова остро и внезапно, че я почувства като игла в сърцето си: Обади се у дома. Номерът беше запаметен сред тези за бързо набиране. Палецът му се поколеба. Щяха да подслушват. Трябваше да подслушват. Щеше да провали целия план. Еверет отметна с пръст номера и отново почувства физическа болка. Но трябваше да се обади на някого, да изпрати някакво съобщение, да разкаже на някого какво му се е случило, че е жив и здрав някъде там из Целостта на световете. Колет. Тя беше съюзник — знаеше го по същия начин, по който знаеше, че елегантният и изискан Ибрим Ходж Керим е враг на Шарлът Вилие и нейния Орден. Но Колет се намираше прекалено близо до Пол Маккейб и неговата фракция — беше го спасила веднъж, когато Шарлът Вилие извади пистолет и направи опит да му попречи да избяга през Портала на Хайзенберг към З 3. Щяха да я наблюдават… ако изобщо все още работеше по проекта за Портала на Хайзенберг. Ако все още беше в Импириъл. Ако все още бе жива. Райън. Райън Спинети. Най-добрият му приятел. Райън беше видял всички онези други светове на флашката, която Колет му даде вечерта в японския ресторант. Еверет започна да пише текстово съобщение. Пръстите му се поколебаха над екрана. Какво да каже в рамките на 160 знака?

Предай на мама: добре съм. Татко е добре. Щ с вдм скоро. Какво друго можеше каже? Какво още трябваше да каже?

— Френският въздушен контрол отново ни търси — обади се Шарки. — Летище „Шарл дьо Гол“ ни предупреждава да не навлизаме в тяхното въздушно пространство.

— Мистър Синг?

Изпращане. Телефонът на Еверет издаде тих сигнал. Съобщението беше заминало, за добро или лошо. След това извика изображението от „Гугъл карти“, увеличи мястото, където една малка звезда издаваше местонахождението на Евърнес . Премести го в посоката, в която духаше вятърът.

— Да!

Главите на всички се обърнаха. Еверет отиде до наблюдателния прозорец и придърпа увеличително стъкло. Увеличи образа. Капитан Анастейзия се приближи до рамото му. Еверет ѝ предаде увеличителното стъкло и посочи. Лупите скриха очите ѝ, но Еверет видя как устните ѝ се разтвориха леко и чу тихото ехо на собственото си да .

— Мистър Синг, може би ни спасихте. — Капитан Анастейзия докосна ръба на рамката, за да заключи координатите. Тя повдигна масива от лупи на шарнирното им рамо, откара го до навигационното табло на Сен и въведе кода в комптатора на Сен.

— Отведи ни до там, Сен, и ни паркирай.

— Какво има там, ма?

— Електричество.

— Приближете ни още с един косъм! — повика гласът на Макхинлит през песента на вятъра в окабеляването. — Не искам някой случаен порив да ме подхване и да направим късо съединение. Не съм много вкусен, когато съм препечен до хрупкаво.

Корабният инженер висеше в края на електрическия щепсел — махало, натежало от живот. На петдесет метра над него Еверет го гледаше през отворения шлюз. Под Макхинлит бяха електрическите проводници с напрежение от четиристотин хиляди волта, а на петдесет метра под тях беше твърдата повърхност на Северна Франция. Той се пусна с лявата ръка от подпората и взе микрофона от поставката му. Задържа дясната си ръка върху управлението на лебедката. Нарастващият вятър се завихряше нагоре през отворения шлюз и подръпваше панталоните му.

„Не поглеждай надолу“, беше казала Сен, когато го поведе през покривите на Хакни Грейт Порт. Ами ако се налагаше да погледне надолу? За момент Еверет изпита замайване. Светът се наклони. Вземи се в ръце, човече. Спомни си как скочи от преобърнатия Артър Пвърху рампата на Евърнес, след като победихме семейство Бромли. Тогава дори не можеше да видиш земята — толкова ужасно беше времето. Там е работата: ако не можеш да видиш земята, можеш да си повярваш, че изобщо не е там. Едва когато започнеш да виждаш колко дълго ще продължи падането и какво те чака в края му — чак тогава се изпотяваш в панически страх.

— Сен, леко напред. Леко. Много леко.

— Бонару.

Момичето докосваше контролните уреди леко и прецизно, но внезапното движение бе достатъчно, за да запрати Еверет право към дупката. Едва не отдели ръката от контролите на лебедката. Едва. Кабелът с щепсела улови и усили движението на кораба и запрати Макхинлит в дъга през небето. Приближаваше опасно до електропроводите. Ако кабелът от кораба се докоснеше до два от проводниците по едно и също време, щяха да дадат на късо. Двайсет и пет киловолта биха го превърнали в пепел толкова бързо, че дори нямаше да го разбере, какво остава да изпита някаква болка. Но ако позволеше на Сен да откара Макхинлит прекалено надалеч, можеха напълно да пропуснат електропровода.