Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— Сен! Чуй ме! Феърчайлд… аз го пилотирах. Никога не го забравяй. Аз бях пилотът и аз вкарах кораба в бурята. И аз допуснах грешка. Сен, аз пратих онзи кораб на сигурна смърт. Не мога да го понеса. И не мога да го направя. Ти можеш. Само ти можеш да го направиш. Ти си по-добрият пилот от мен. Само ти можеш да спасиш Евърнес .

— Не! — извика Сен и улови руля.

Бавно… много бавно… толкова бавно, че сякаш почти не се движеха… Евърнес запълзя с помощта на последния шепот от енергийни резерви в акумулаторите си.

Проваляше се. Гореше от болки. Болеше твърде силно. Всеки негов мускул гореше, потопен във втечнени мълнии. Дърпай, дърпай, дърпай. Това колело никога ли нямаше да стигне крайния си предел?

— Хайде, мистър Синг! — извика Макхинлит.

С последните си сили Еверет дръпна и завъртя колелото. Появи се миг на съпротивление, когато вече се опасяваше, че мускулите му ще откажат, а после колелото щракна на мястото си. Макхинлит също застопори своето.

— Масивът е разгърнат. А сега да скарпираме. Не ти трябва да бъдеш тук, когато ни удари мълния.

— Правил ли си го преди? — попита Еверет.

— Не. Но имам много богато въображение. Семейна черта при всички Макхинлит. Когато сте готов, мистър Синг. Няма за къде да бързаме.

Еверет покри последните метри от таванското пространство на четири крака, с изкривено от болки тяло. Изправи се мъчително. Стъпалата се спускаха надолу и надолу, във вечността, между издутите газови клетки.

— Божичко.

— О, хайде де, млад си, здрав си — каза Макхинлит.

Той мина покрай Еверет и пое препускащо по стъпалата. Часовникът на Еверет сигнализира. Още две минути по-близо до Слънцеизбухването.

— Мощността е петнайсет процента, мамо.

— Дръж ни по курса.

Сен удържаше Евърнес право към мястото, където двете дъги се пресичаха. Големият прозорец беше като стена от кипящо електричество. Силуетът на капитан Анастейзия се очертаваше на фона на полуделите мълнии, черно върху синьо.

Евърнес се разтърси. Сен обра височинните контроли. Въздушното ѝ моджо се бе завърнало; вродената дарба на ветровиците да усещат ветровете, да мислят в три измерения, да разчитат атмосферните показатели. Тя бръкна под куртката си и докосна очертанията на картите таро „Евърнес“. Измъкна най-горната и надникна.

Императрицата на слънцето .

Сен подхвърли картата през мостика. Друга изтеглена карта: самотно дърво в границите на кръгла ограда на върха на хълм. Самотно дърво на хълма . Какво пазеше стената — дървото в безопасност от света или света в безопасност от дървото? Хора, събития и обстоятелства могат да се променят в миг и пак да си бъдат същите.

Говореха ли ѝ отново картите, или виденията и уменията, които Джиджу бяха сложили в главата ѝ, замъгляваха способността ѝ да разчита колодата? Или картите таро „Евърнес“ казваха, че понякога всичко, което оракулът може да ти каже, е напълно очевидното. Спаси кораба, Сен Сикссмит.

— Гръмоотводният масив е оперативен. — Гласът на Макхинлит, изникнал неочаквано до нея.

Еверет се плъзна зад станцията си до Сен. Кимна, хвърли ѝ възможно най-кратката, сладка, болезнена усмивка. След което насочи цялото си внимание към своите комптатори.

— „Господ, Бог твой, е посред тебе: Той е силен да те спаси.“ — Значи и Шарки беше тук.

Евърнес отново се разтърси, още по-могъщо. Електричеството заискри от всяка оголена метална повърхност. С крайчеца на окото си Сен виждаше Какс. Ореолът на принцесата на Джиджу беше прибран плътно към главата ѝ. Сияеше почти също толкова ярко и синьо, колкото мълниите.

— Насочи ни в сърцето на бурята — нареди капитан Анастейзия.

— Слушам, мадам. — Сен наведе руля напред.

Със скърцане, стенания, вой и тропот от зле калибрираните пропелери Евърнес се подчини. Големият прозорец беше стена, озарена от светкавици. Сен усещаше всеки удар на сърцето си, всеки свой мускул, как ѝ заповядваха да извие настрани руля, да отдалечи кораба нагоре и надалеч. Но ръката ѝ не помръдна. Не се поддаде. Удържа курса.

Евърнес подскочи. Сен изпусна малък, животински вик, но не изпусна руля. Сега корабът се тресеше, мяташе се като в предсмъртни мъки. Намираха се в сърцето на плазмения поток.

— Заредете кораба, мистър Макхинлит — нареди капитан Анастейзия.

Макхинлит дръпна един месингов лост и мостикът оживя от светкавици. Искрите пращяха от всеки болт и нит, Огньовете на Свети Елм танцуваха по всеки ръб и връх. Мостикът се изпълни с какофония от припукване, съскане и шипене.