Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

Момчето разтвори широко очи при първия земен трус. От клоните заваляха водни капки. Земята под краката му отново се разтърси. Сега звукът от Наан се бе превърнал в рев и се движеше право нагоре през почвата към него. Една надгробна плоча се поклати и напука. Дърветата затрепериха. Движение. Еверет М се завъртя мълниеносно. Тревата пред една чисто срязана надгробна колона се изду, сякаш нещо отдолу си проправяше път нагоре. През тревата се подаде ръка. В нощния въздух — отдавна мъртва, костелива ръка. През костите се протягаха черни нишки, превръщаха ги в ръка като лъскави черни сухожилия. После от гроба, с титанична сила се изтръгна и целият скелет. Наан мускули се прилепваха към гниещите викториански кости. Черепът, все още с няколко стръка коса, се обърна към Еверет М. Празните очни гнезда се препълниха с черните топки на очите на насекомо.

— Сигурно се шегуваш — произнесе Еверет М.

Земята отново се разтърси, достатъчно силно, че да изгуби равновесие. Докато Еверет М падаше, Наан скелетът се хвърли към него. Вратарските реакции му помогнаха да се претърколи встрани от пътя му, да разтвори ръка и да насочи лазер. Изпитваше опасни студ и глад, но се нуждаеше от всяко оръжие, което Мадам Луна е инсталирала в него. Лазерът отряза главата на скелета от тялото му. От прекъснатия гръбнак се загърчиха черни Наан сухожилия. Обезглавеният скелет продължи нападението си. С втория изстрел преряза краката му. Скелетът запълзя към него, като се придърпваше с костеливи пръсти.

— О, хайде де.

Лазер в дясната, импулсор в лявата ръка. Един електромагнитен удар замрази Наан заразата по скелета и я пръсна като черен лед.

Сега вече Еверет М си обясни земните трусове. По цялата окръжност от надгробни плочи гробовете се отваряха. Мъртвите започнаха да се изправят. Костите им бяха свързани с Наан мускулатура. Бяха бързи и силни. Еверет М избегна нечии протегнати ръце, претърколи се и преряза Наан трупа, от горе до долу. Двете половини на тялото се извиха и запратиха една към друга Наан сухожилия. С още един електромагнитен импулс ги превърна в нищо още докато зомбито, все така облечено в дрипите на викторианската си погребална рокля, изплю черно Наан вещество през безплътните си челюсти. Обезглави го с един лазерен изстрел, като броеше оставащите секунди, преди импулсорът му отново да докладва, че е презареден. Хайде, хайде, хайде ! И огън. Сега вече си умряла, както се полага. Еверет М се завъртя. Лазерната коса започна да прерязва зомбитата като дървета. Насичаше ги на парчета и докато припълзяваха и се гърчеха към него, ги елиминираше с пулс след пулс.

Всички беше замряло. Всичко — замлъкнало. Нищо не пълзеше, нищо не лазеше. Добре свършена работа. Инвазията от зомбита — отрязана в зародиш, предотвратена бързо и чисто. Прекрачи окръжността от натрошени кости и кристализирало Наан вещество. И нещо подскочи от купчината мръсни кости, разтвори мъртвешките си челюсти към лицето му, посегна към него с ноктести ръце. Бебе — скелетът на мъртво бебе, което Наан бяха съживили. Еверет М отскочи шокирано назад, преди усилващите му устройства да реагират. Електромагнитният импулс го прихвана във въздуха, накара Наан веществото му да замръзне като черен сняг. Нещото падна на земята. Черният лед се натроши като стъкло под маратонките на Еверет М. Един последен оглед. Нищо. Планетата — спасена. И всичко това преди вечеря.

— Време е за терияки.

Шарлът Вилие излезе от Портала на Хайзенберг. Копието ѝ Чарлз беше на две крачки зад нея. Токчетата ѝ отекнаха по металната рампа. Домакините от Земя 7 стояха в очакване в основата на рампата: идентични усмивки, идентични ръкостискания.

— Добре дошла, фро Вилие — каза Йен Хеер на Шарлът Вилие. Беше здрав бял мъж на средна възраст, който посивяваше отрано, облечен в панталони с ръбове и редингот върху изискана риза от брокат.

— Добре дошъл, хер Вилие — обърна се едновременно с това Хеер Фол към Чарлз Вилие. Изглеждаше и беше облечен по идентичен начин като своя близнак.

Шарлът Вилие беше запозната с етикета на З 7— кимаш, ръкостискане, разговаряй единствено с индивида, който говори на теб; ако в езика ти съществува отделно местоимение за второ лице множествено число като във френския, немския или испанския, използвай единственото число; не се изненадвай, ако вторият индивид довършва изречението на първия; прояви разбиране към моментите, когато потъват в неизказан вътрешен разговор. Това е телепатия между близнаци.