Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

Йен Хеер Фол бяха еднояйчни близнаци. Всеки оперативен работник в скоковата зала на Земя 7 имаше своя идентичен близнак. С всеки човек на Земя 7 беше така. Повече от еднояйчни близнаци — бяха по-близки от клонинги. Един ум в две тела. Единият чувстваше онова, което чувства другият; онова, което виждаше единият, другият запомняше; помисленото от единия беше чуто от другия. Можеха да общуват ум с ум, мигновено, мълчаливо, без остатък, без значение колко надалеч са едни от други. Изследователите от много светове бяха изучавали задълбочено близнаците на Земя 7 и най-добрата им теория беше, че става дума за квантово оплитане във всекидневни мащаби.

За Шарлът Вилие оплитането беше една от най-красивите мистерии в квантовата теория. Вземете две частици и използвайте лазер, за да ги приведете в едно и също квантово състояние. Оплитат се, свързват се една с друга. В известен смисъл са като една частица на две различни места. Без значение колко надалеч разделяте двете оплетени частици, в пространството или времето, всяко въздействие върху едната или другата се отразява незабавно на втората, независимо дали става дума за разстояние колкото дължината на вълната, или за ширината на познатата вселена. Всичко е свързано. Тази истина изпълваше Шарлът Вилие с усещане за цялост и покой.

Квантовото оплитане беше нещо рутинно на атомно равнище, но не така лесно постижимо в мащаби, които човешките сетива да регистрират. Онова потресаващо човече от Земя 10, Пол Маккейб, беше споделил с нея, че неговият екип е успял да оплете бактерия на квантово равнище. Вероятно бе предположил, че тя ще се впечатли от такова постижение. Все още му предстоеше да се запознае с обитателите на З 7, които бяха постигнали оплитане на мозъчно равнище, но никой не разбираше каква е механиката, освен че, изглежда, е естествен феномен.

Каквото и да беше обяснението, близнаците от Земя 7 — те не харесваха този термин, припомни си Шарлът Вилие — вършеха превъзходна работа като дипломати, репортери, следователи, тайни агенти и шпиони благодарение на неуловимата им, постоянна връзка един с друг между вселените. Единствената им слабост като че ли беше, че ставаха все по-раздразнителни и избухливи, колкото по-дълго остават разделени.

И там, заедно с близнаците Йен Хеер Фол — с него, напомни си Шарлът Вилие; близнаците от З 7предпочитаха да говорят за тях като за една личност в две тела — стоеше същото онова потресаващо човече, спотайваше се в измачкания си шлифер на частен детектив. Зад него пък беше онази Харт. Със скандалния цвят на косата. Напълно, напълно неуместен за междуравнинен дипломат, но във всеки един друг смисъл бе далеч по-способна от своя университетски шеф. На нея не можеше да се има доверие — Шарлът Вилие никога нямаше да ѝ прости удара, с който изби пистолета ѝ настрани от Еверет Синг, с което му бе помогнала да избяга на Земя 3, а от там и в цялото Множество от светове. Шарлът Вилие обаче я наблюдаваше внимателно. Специалният пратеник на Целостта практикуваше старата максима, че трябва да държиш приятелите си близо, а враговете още по-близо. Колкото по-бързо съглашението със Земя 10 бъдеше взето от ръцете на дърдорещите учени и предадено в тези на истинските дипломати, толкова по-добре.

— Шарлът! — Ръкостискането на Пол Маккейб беше като умряла риба.

— Мис Харт. — Шарлът Вилие кимна на Колет Харт.

— Това е необикновен свят — обади се пак Пол Маккейб, който в никакъв случай не се почувства обезкуражен от това, че са го игнорирали. — Необикновен!

— Да, някои светове са по-обикновени от други. — Как намирате Хайден, Колет?

— Много е красиво.

Отговаряш предпазливо , помисли си Шарлът Вилие. Нямам ти доверие, но и с теб е така по отношение на мен.

Красотата на Хайден, подобно на всичко останало на Земя 7, беше двузначна. Първо беше разположението му: намираше се на място, където се вливаха три реки. На Земя 3 тези реки трябваше да са Темза, Сена и Рейн и се вливаха в Английския канал и Северно море. На Земя 7 Английският канал и Северно море беше хълмисти варовикови низини, прорязани от широките, извиващи се реки. Британия не беше остров, а полуостров в западния край на Европа. Там, където трите реки се вливаха една в друга, се издигаше Хайден, сред кичур от реки, острови и канали, град от мостове и диги: великолепни площади, поръбени с островърхи покриви; църковни кули, украсени с пословичните хиляда камбани на града; тесни, извити улици, из които ехтяха електрически мототаксита и звънците на двойните велосипеди, докато барабаненето на двигателите на баржите отекваше под елегантните мостове и бързото преминаване на водни таксита, плаващи по трите реки.