Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

Последва бръмченето им надолу по „Роудинг роуд“, а после и по „Нортуолд роуд“. За момент го изгуби в дърдоренето на автомобилните радиостанции и мобилните телефони. Като подскачаше и издишваше големи облаци пара, Еверет М удряше ръкавици една в друга, за да се стопли. Избегна коварно разтегнатите каишки на кучетата, които една жена разхождаше. Значи така, и в тази вселена жената си оставаше забележителност. Ето. Слабо, но веднъж щом отново улови сигнала, нямаше никакви съмнения. Наан нещото се бе отклонило от задръстения трафик по „Нортуолд роуд“, за да навлезе в „Стоук Нюингтън комън“. Паркът беше като триъгълник от мрак сред уличните светлини. Хора, коли, домове, магазини се намираха само на десетки метри от него, но Еверет М се почувства сам и изолиран.

Раздвижване. Сумтене зад една от парковите пейки. Еверет М незабавно извика нощното си зрение. Куче: кръстоска на бултериер, от онази порода, която можеш да си купиш за двеста лири при жилищните сгради „Гинес тръст“, за да си придадеш железен вид. Кучето ровеше из захвърлените кутии от бързи закуски. Кръстоска на булдог. Съвсем сам. Влачеше каишката след себе си.

Къде беше собственикът му?

Кучето вдигна муцуна от заниманията си. Погледна Еверет М право в очите. Еверет М погледна кучето право в очите. И видя не големи, тъжни, меки кучешки очи, а твърдите, черни петънца на очите на насекомо. Кучето изръмжа. Еверет М издаде мислена команда към дясната му ръка да протече енергия. Дланта му се разтвори. Метал и чиста, бяла Трин нанопластмаса се разгънаха като кибернетично цвете. Кучето изскимтя и побягна. На Еверет М му трябваше част от секундата да го последва. Кучето можеше да се шмугва през храсти и под парапети, но момчето беше по-бързо. Животното изхвърча от „Стоук Нюингтън комън“ и препусна нагоре по „Ректъри роуд“. Мина на зигзаг през наблъсканите една в друга коли по „Стоук Нюингтън Хай стрийт“.

Еверет М и преди се беше сблъсквал с автомобилното движение по „Стоук Нюингтън Хай стрийт“. Тогава му се стори болезнено. Все още носеше белезите си от тогава.

— Не и този път — изсъска той през зъби. Отвори и двата електромагнитни импулсора и повтори същия номер, както с колата на Тлъстия Дженингс. Всички двигатели на улицата прекратиха работа. Еверет М се промъкна през замрелия трафик, за да забележи как кучето се мушва през преградите на Гробищния парк „Абни“. — Добре тогава — произнесе той. — Щом така искаш. Битката за „Абни парк“, втори рунд.

На „Стоук Нюингтън Хай стрийт“ бяха закъсали четиридесет коли, но водачите им бяха прекалено заети да крещят, да телефонират, да блъскат по клаксони, които не работеха, да надничат под отворени капаци и да стоят в студа, питайки се едни други Какво, какво стана?… че да забележат как тийнейджърът в спортна екипировка насочи пръст и как в същия миг един ярък лазерен лъч преряза веригата, с която са заключили двете крила на портала.

И вътре.

Студът и тъмнината се затвориха като юмрук около Еверет М. Нощното зрение му показа разрухата от битката със собственото му копие. Каменните ангели бяха превърнати в обезглавени тела с отрязани криле; херувимчетата — избухнали и сведени само до чифт крака. Надгробни плочи и викториански възпоменателни стълбове — разхвърляни, натрошени отломки. Земята беше покрита с клони. Един контейнер за боклук стоеше наполовина пълен с дърво и камък, сякаш наетите работници се бяха отказали пред мащабите на задачата.

Еверет М не се гордееше с нищо от това.

Настрои Трин сетивата си и се вслуша за каквато и да е следа от Наан активност. Следа, по-слаба от сърцето на муха, но достатъчна, че Еверет М да тръгне по нея.

— Виждам те — каза той.

Следата го отведе встрани от главната алея, сред умъртвените от зимата калини и орлова папрат. Изви се между гробищни камъни и дънери, задушени от бръшлян, до окръжност от викториански надгробни декорации — колони, херувимчета, орнаментирани каменни свитъци, плачещи ангели. Кучето лежеше по хълбок в средата на окръжността. Еверет М разтвори импулсорите в дланите на ръцете си и тръгна предпазливо към животното. Не дишаше. Ръгна го с върха на маратонката си. Кучето изгуби обем. Празна обвивка, изсмукано от съдържание.

— Добре — произнесе Еверет М и се огледа.

Отново се вслуша. Не засече нищо, никаква ясна следа, която да сочи от мъртвото куче към гробището. Но имаше нещо друго, леко бръмчене, съскаща активност без посока и без център. Еверет М затвори очи и се концентрира. Под него. В земята. Намираше се над кръг от функциониращи Наан.