Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— Преди всичко „Борн Грийн“ е грижовна общност — каза мисис Пакъм. — Ние сме семейство. Така че за нас е естествено да се грижим едни за други, да си казваме, когато нещо не е съвсем както трябва. Ето защо ако научим, че са се намесили Социални грижи, това намесва и нас. Има определена синергия във всичко това. Мога ли да ти предложа чаша чай, Еверет?

— Може би кафе.

— Имам безкофеиново.

— Ще откажа.

— Преживя много в последно време, Еверет, и наистина все още не сме се справили както трябва с проблема, нали? Първо баща ти изчезна, а после и полицията… това никога не е приятно преживяване, Еверет. А после, ами, по Коледа, когато ти замина. Така и не ни остана време да поговорим. Зная, че виня отчасти и себе си, а и се случи в лош момент…

— Кога щеше да е хубавият момент? — попита Еверет М.

Мисис Пакъм пренебрегна ехидното подмятане. Еверет М предположи, че е в средата на трийсетте си години, макар че за него всички над двайсет и три изглеждаха по един и същи начин. За да се отличи и разграничи от учителския състав, мисис Пакъм се обличаше в свободни дрехи в ярки цветове.

— Всичко е наред, Еверет. На безопасно място си и можем да разговаряме за всичко. Никой няма да те съди.

— Наистина?

— Наистина.

— Добре тогава. В действителност не съм Еверет Синг. А двойник киборг от паралелна вселена. Аз съм таен агент, изпратен от група политици от Целостта на Познатите светове. Онова, което се случи в „Абни парк“… От новините…? Бях аз. Ако поискам, мога да изравня със земята цялото училище.

Мисис Пакъм остана загледана в Еверет М в продължение на две дълги мигвания.

— Като казах за всичко , имах предвид всичко, което чувстваш. Чувам какво казваш, но как те кара да се чувстваш?

— Как според вас се чувства двойник киборг от паралелна вселена?

Устата на мисис Пакъм потрепна. Тя прелисти една найлонова папка.

— Чух за каскадата ти по време на междучасието. Не ме притеснява само физическата агресия; има и вербална агресия. Например това, което току-що ми каза. В смисъл не мислиш ли, че може би онова, което каза, както и изчезването ти по Коледа… как да се изразя? Ти си най-големият в семейството, с доста години. Сестра ти… на колко е тя, три, четири? В известен смисъл си единствено дете. А сега и единственият мъж в семейството. Бил си много близък с баща си. Бих искала да изследваш идеята дали не търсиш начини да получиш вниманието, което ти е обръщал.

— Не казахте ли, че тук никой няма да ме съди?

— Ето че се отбраняваш, Еверет. И освен за това отбранително поведение до мен достигат сведения, че не внимаваш в час. Това не си ти, Еверет.

— Всички ли ме шпионират? — изкрещя Еверет.

— Никой не те шпионира, Еверет. Защо? Мислиш ли, че хората го правят?

Внимателно , каза си Еверет. Създай прекалено много неприятности, кажи твърде много или прекалено малко, и може да те изпрати на лекар. А не можеш да си позволиш около теб да работят лекари, външно и вътрешно.

— Не, не мисля. Не мисля, че… просто… — трябваше да подслади работата.

И тогава разбра какво трябва да направи. Беше очевидно и лесно, а думите се появиха, правдиви и истинни. Заговори за баща си, истинския си баща. Неговият баща, който бе умрял във велосипеден инцидент на път за работа, внезапно и глупаво, и без каквато и да е надежда да се апелира за втори шанс. Заговори за гнева. Спомняше си, че беше ядосан, защото баща му е умрял, без да помисли за когото и да е от тях, просто ги беше изоставил, без да имат някаква идея или план как да постъпят. Заговори за молбите. Помнеше как премисляше отново и отново всички дребни неща, които Еверет М, майка му или Вики-Роуз можеше да сторят предварително, така че баща му да не се окаже на това място, на този велосипед, в този момент, когато камионът на „Сейнсбърис“ щеше да направя ляв завой. Продължи да говори за изоставянето. Припомни си как осъзна, че смъртта е завинаги, че баща му никога няма да се върне, никога няма да бъде там, никога няма да бъде . Говореше за преструвката. Спомняше си преувеличената нормалност на живота, след като баща му почина, как всички вършеха разни всекидневни дреболии по грандиозен начин, за да не възникне момент, за да не се появи пукнатина в заетостта на ежедневието, откъдето ужасното да избликне като черна вода изпод ледове. Каза и си припомни всички тези чувства, но ги нагласи така, че да излезе, че се отнасят за таткото на другия Еверет. Той не беше починал, но чувствата щяха да са същите. А Еверет М разбираше онзи друг Еверет Синг.