Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— Еверет, зная, че момчетата на твоята възраст винаги са гладни, но какво да кажа, просто така с лъжицата…

Еверет М се усмихна глуповато и затегна хватката на лявата си ръка около Наан паяка.

— Знаеш ли какво, откакто се прибра, не мога да те изхраня. Да не са ти дали чифт кухи крака? И не си наддал дори с килограм. Изгаси лампата, когато приключиш.

Фъстъченото масло засити донякъде студения, гризящ глад, който никога не можеше да бъде заситен, но онова, което Еверет искаше в действителност, беше бурканът. Изплакна го и преди Наан паякът да се е втурнал към свободата си, захлупи с длан отвора на буркана и изтръска наноустройството вътре. След миг и капакът беше на мястото си. Това беше причината за фъстъченото масло. Бурканът бе от фермерския пазар, „Органично ФеърТрейд Хрупкаво Фъстъчено Масло“ (доста добро с лъжица) и си имаше метална капачка. Всеки друг буркан в кухнята беше с пластмасова капачка. Наан можеха да изядат пластмасата; да нараснат и да избягат на свобода.

Наан паякът следеше присъствието му. Направи оборот в буркана, за да завърти към него онова, което му служеше за лице. Сензорните очи с размери на карфици се отвориха, за да го анализират. Паякоподобното нещо задраска по стените на буркана, но дори технологията на Наан не можеше да се залови за гладкото стъкло.

— Трябваше да го направя още снощи — каза Еверет М.

Необходима му беше една мисъл, за да разтвори и разгъне електромагнитен импулсор. Електромагнитният пулс щеше да изпържи всеки модем, безжичен рутер и мобилен телефон от тази страна на „Роудинг роуд“, но пък щеше да убие на място Наан. Да убие нещо, което поначало не беше оживяло по правилния начин. Щеше да направи този свят по-безопасно място. Не беше неговият свят, но щеше да се превърне в негов герой. Никога нямаше да разберат. Всички на планетата щяха да му бъдат задължени, на него, Еверет Синг, но никога нямаше да разберат.

Оформи мисълта, която щеше да изпрати енергийния импулс от захранващите клетки на Трин. И спря. В главата му имаше спомени. Хайд парк под снега, разтрошените парчета от Наан цербери и птици на смъртта, пръснати в окръжност около него. Самият той — собственото му нанотек копие от З 1: как само маслената чернота на Наан помръдваше по собственото му лице. Очите. Не можеха да фалшифицират очите. Тези на копието му от Земя 1 бяха очи на насекомо, блещукащи, полифасетни. Еверет М едва не извика, когато си припомни как пипалата на Наан си проправяха змиевидно път от земята, по-бързо, отколкото можеше да ги унищожи, как омотаха краката на бойния му костюм, как го увиха, овързаха и задушиха в купчина с дебелина на стените от цял метър помръдващо Наан вещество. Беше се разминал на косъм с нещо по-лошо от смъртта.

Припомни си и сделката, която сключи, за да спаси живота си и да се измъкне от адското измерение на З 1. Да осигури на Наан път за бягство, път, който да заобиколи карантинната защита, наложена върху измерението от Целостта.

Всичко, което Наан искаха, бе да оцелеят, като него.

— Ти ли ми внуши тази мисъл? — прошепна Еверет М на драскащото нещо в буркана. — Беше отнесъл спората на Наан от З 1до цитаделата на Трин на обратната страна на Луната, а после и на Земя 10, скрита в собственото му тяло. Дали част от нея не беше останала там? Дали вече не пускаше нанотехнологичните си пипала из мозъка му? — Още ли си в мен?

— Еверет! — Викът и внезапният тропот по вратата го накараха да подскочи. Без да иска, събори буркана от фъстъчено масло. Падна право към пода. Само Трин рефлексите на Еверет М му попречиха да не се разбие на парчета. — Тръгваш сега. Не след десет минути, не след пет минути, не след една: сега!

Еверет М остави разтреперано буркана обратно на перваза. Отвъд прозореца валеше сива суграшица.

— Идвам! — Еверет М си навлече непромокаемото яке и метна на гръб раницата „Тотнъм Хотспър“. Обърна се към паяка в буркана и прошепна: — Ще те убия по-късно.

Порталът към Гробищния парк „Абни“ все още беше заключен, накичен с жълта предупредителна лента. Официалната история разказваше за младежки банди, евтин сайдер и още по-евтино лепило. Нямаше да издържи на какъвто и да е по-внимателен оглед — експлозиите, чисто изрязаните от лазер парчета и каквото там оръжие бе използвало онова момиче от З 3, клоните от дървета. Шестнайсетгодишните младежи, надрусани с бял сайдер и лепило, просто чупеха разни неща. Но местните вестници и радиа бяха толкова зле с персонала, че просто повтаряха онова, което им даваха от полицейския пресцентър. Фалшивата история на Шарлът Вилие никога нямаше да бъде поставена под въпрос. Прекият път на Еверет М през гробищния парк беше преграден и отклонението го забави с десет минути за училище.