Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

А после мисис Пакъм поглеждаше часовника си и казваше:

— Боя се, че днес ни свърши времето.

Когато Еверет М се изправи, откри, че диша по-дълбоко и по-лесно, отколкото когато и да е от инцидента насам, и че въздухът в дробовете му е с по-чист и ясен вкус. За целия час, който прекара в кабинета на мисис Пакъм, беше престанал да чува бръмченето на Наан. В коридора отново го чу — по-високо от преди.

Еверет М вече знаеше какво трябва да направи.

— Еверет!

Той хвърли поглед през рамо. Училището разпускаше: учениците се блъскаха към портала и очакващите ги коли. Пара от устите. Високо бърборене и рингтонове. Лице, което гледаше към него: зубрачът Райън. Приятелят на другия Еверет.

Трябваше да спре и да му каже нещо. Подозренията на Райън се бяха увеличили заради текстовото съобщение и неубедителната лъжа на Еверет М, че е изгубил телефона си. Съобщението бе подсказало на Еверет М, че другият Еверет е на този свят, което пък доведе до Битката за Гробищния парк „Абни“. Съобщението, както и мълниеносно разпространилият се видеоклип с въздушния кораб над футболния стадион „Уайт Харт Лейн“. Еверет М се бе пошегувал, че очевидно е търговски товарен въздушен кораб от паралелна вселена, но сега се питаше дали не е постъпил прекалено хитро: дали Райън не беше отгатнал, че шегата всъщност е самата истина? Колко му беше известно от другия Еверет? Колко подозираше по отношение на Еверет М? Поумней. Остани умен.

— Пускат ни да си ходим — извика в отговор Еверет М. — Ще се видим утре!

— Ще бъда в чата! — извика на свой ред Райън.

— Може би!

Еверет М се плъзна към средата на тълпата, която се изливаше на улицата. Видя Дженингс да се качва в една кола. Майките на тлъстите побойници винаги тормозят децата си. Моментната мисъл призова леко помръдване на енергия през електромагнитните импулсори на Еверет М. Точно прицеленият пулс даде на късо стартовата система на колата.

Излизай да буташ, дебелак.

Еверет М измина тичешком цялата Кучешка наслада, след което продължи по „Йоукли роуд“, зави на отбивката по „Стоук Нюингтън Чърч роуд“ и мина покрай Гробищния парк „Абни“. Позволи си леко да улесни нещата с помощта на Трин технологията в себе си, като прибави двайсет процента към скоростта си. Достатъчно, че да стигне бързо у дома, но не чак толкова скоростно, че да заприлича на супергерой. Независимо от това, другите бегачи, в техните зимни клинове и термоякета, гледаха втрещено как хлапето с училищна униформа, практични обувки и раница на „Спърс“ без усилие ги подминава и изоставя след себе си. По времето, когато се озова на „Стоук Нюингтън Хай стрийт“, вече премръзваше и умираше от вълчи глад, но продължи да тича.

Нахлу през задната врата и изтрополи нагоре по стълбите към стаята си.

— Здрасти, Еверет, здравей, как мина денят, добре, а как мина твоят ден, мамо — извика от кухнята Лора.

Бурканът. Бурканът не беше на перваза.

Еверет М почувства как мозъкът му се превръща в локва от глупост, в какво, по дяволите ?

Бурканът беше изчезнал.

Нещо — трябваше да направи нещо. Да го потърси. Може би някой го е блъснал, без да иска, на пода и се е изтърколил под леглото? Още е в стаята. Трябва да е в стаята. Еверет М погледна под леглото. Погледна в кошчето за боклук. Погледна в чекмеджетата, по рафтовете, измъкна всички дрехи от гардероба си, провери зад бюрото и столовете, на всички места, където един празен буркан от фъстъчено масло нямаше как да се озове сам или да се побере.

Бурканът беше изчезнал .

Сърцето на Еверет М удряше силно в гърдите му. Тичането от училище до вкъщи дори не го беше разгряло, но сега дъхът му бе плитък, неравен, панически. Навсякъде. Беше погледнал навсякъде. Не беше в стаята му. Трябваше да е някъде другаде. Вземи се в ръце. Не можеш да позволиш да те видят такъв. Разумът на Трин го бе снабдил с технологично предимство за всичко с изключение на човешката емоция. Еверет М се забори със страха. Дишай. Успокой се. Дишай.

Слезе на долния етаж. Лора беше приклекнала в синята светлина на отворената врата на хладилника и се мръщеше срещу избора от замразени храни, които можеше да пъхне в микровълновата за вечеря. Виктъри-Роуз беше на масата и рисуваше нещо в розово и ярко червено. Радиото дърдореше — Диджей Саймън Мейо по Драйвтайм . Лора пееше думите на нещо, което според нея беше „Лице за покер“.

— Вечерята ще е готова в шест, но ако си много гладен, в хладилника има пресен хляб и разни неща за сандвич — обади се тя, като подбираше полуфабрикати.