Йен Макдональд: Императрицата на слънцето

— Да, Люис — отговори Шарлът Вилие.

— Всичко ли да пренеса, или желаете да вземете някои с вас?

— Имам ти доверие, Люис. С мен ще взема само лични вещи.

— Ще се погрижа да ви приготвят всичко необходимо.

— Благодаря, Люис.

На всеки шест месеца Президиумът на Целостта от Познатите светове сменяше седалището си на поредната паралелна Земя. На теория така се пропагандираше равенство и демокрация. За Шарлът Вилие това си беше глупава политическа коректност. Би била напълно щастлива и в постоянния си щаб на Земя 2 — времето беше приятно, шопингът отличен, местните мода и кухня — забележителни. Или дори на Земя 5: онези конни карети и елегантната, пропорционална архитектура, живописното облекло. Установяването на ново място винаги беше досадно и възпрепятстваше задълженията ѝ, въпреки че имаше възможност след работа да се прибира на З 3през Портала на Хайзенберг. Шарлът Вилие бе изтърпяла четири премествания от издигането си до длъжността специален пратеник на Целостта, но все още ѝ се струваше, че едва ли не веднага след като всички папки са каталогизирани и прибрани по шкафовете, се налага отново да бъдат каталогизирани, прибрани в кутии и изпратени към поредното си местоназначение.

— Ще се наложи да си опресня англиша — каза тя. — Ужасно грозен език. Звучи като повръщане.

— По-скоро опитай едно от тези, кора — обади се Чарлз Вилие. Той разтвори длан и ѝ показа чип с размерите на нокът. — Върви със специална рамка. Носиш го като очила. Прожектира езика в очите ти. Блестящо.

— Наречи ме старомодна, но предпочитам да не прогарям мозъка си с някакъв чип за памет — каза Шарлът Вилие. Идеята за нечии други глас, думи, мисли в главата ѝ я изпълваше с отвращение. Мозъкът ѝ беше добре охраняван, недосегаем, изцяло неин. В него бяха заключени мрачни тайни. — Някакви новини от проследяващото устройство?

Беше изпратила своя агент, копието на Еверет Синг от З 4, на изцяло незаконна мисия през портала на Хайзенберг до забраненото измерение на Земя 1, за да инсталира квантово проследяващо устройство върху въздушния кораб Евърнес . Беше заминал, екипиран с един от най-мощните персонални бойни костюми на разположение на Разума на Трин. И се бе върнал само по трико и раница.

Чарлз Вилие погледна мобилния си телефон:

— Все още няма данни.

— Сигурен ли си, че работи?

— Технология на Трин — отвърна нейното копие. — Безпогрешна е.

Шарлът Вилие повдигна вежда. Жителите на З 4се предоверяваха на технологията си. Тя самата предпочиташе да работи с хора. Особено с хора, които да манипулира или сплашва. На изплашените хора можеш да имаш доверие.

— Инсталирал ли е изобщо устройството?

Възможно бе просто да е захвърлил всичко — бойния костюм на Трин, летателен апарат, проследяващо устройство — и да е побягнал за вкъщи при първия изглед за среща с Наан. Шарлът Вилие знаеше достатъчно за нанотехнологичната чума, погълнала Земя 1, за да храни свои собствени съмнения по отношение на собствената си неустрашимост в лицето на Наан. Завладяваха, разграждаха, рекомбинираха, отнемаха тялото, ума ти, изковаваха от тях сплав от всички останали, които са абсорбирали: Наан бяха съвсем същият кошмар като езиковите импланти на Земя 2, но увеличен по хиляда. Наан бяха осквернение.

— Твърди, че го е направил — каза Чарлз Вилие.

— Градацията е: лъжци, колосални лъжци и четиринайсетгодишни момчета — посочи Шарлът Вилие. — Но все още разполагам със семейството му. Истинското му семейство.

През нощта снегът се бе разтопил до безкрайната мокра сивота на януари. Еверет М Синг наблюдаваше върволиците от автомобилни фарове в сутрешния зрак, докато „Роудинг роуд“ оживяваше от коли на родители, откарващи децата за училище. Ауспусите димяха в студа. Продължаваше да не разбира логиката в това транспортната ти система да се основава на работата на двигатели с вътрешно горене, захранвани от течно гориво.

На перваза на прозореца Наан бръмчаха в своя стъклен затвор. Еверет М се наведе, за да погледне по-добре нещото в буркана. Предната вечер Лора едва не го бе хванала. Беше останал буден, стиснал здраво в ръка Наан паяка, докато всички лампи не изгаснаха, а звуците от телевизор, радио и измити зъби не престанаха. Спусна се тихо по стълбите. Новите му Трин импланти му го позволяваха — не само тихо, но и бързо. Недостатъчно бързо и тихо обаче. Пробудена от шума, Лора също слезе, за да открие, че Еверет М вече е ликвидирал две трети от съдържанието на един буркан с фъстъчено масло.