Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— Хайден е кулинарната столица на Целостта — каза Шарлът Вилие. — Любимият ми ресторант е на „Лауд-ен-гат“ в квартал Вереел. Очарователно бижу.

— Вчера посетих един в Раандплас — намеси се Пол Маккейб. — Много добре, но порциите бяха гигантски.

— Да, намират за притеснителна идеята, че може да се готви само за един човек — обясни Шарлът Вилие.

Скоковата зала се освети от ярка светлина: отваряне на Портала на Хайзенберг. От него се появи Ибрим Ходж Керим и слезе по рампата. Беше направил само една крачка от онази странна Англия-край-бреговете-на-Мароко до тази Англия-която-изобщо-не-беше-остров. Палтото му от брокат беше безупречно, в тюрбана му бе забодено сребърно перо. Имаше внимателно подстригана брада и маникюр. Поздрави колегите си специални пратеници на Целостта и Земя 10 — кандидата за присъединяване към нея.

— Чудесно, всички сме тук… — започна Йен Хеер.

— … така че ще ви покажа апартаментите за специални пратеници — довърши Хеер Фол.

Сградите на Президиума на Земя 7 заемаха изцяло едно от многото малки островчета, които се простираха в пресечната точка на трите реки. Някога сградата бе изпълнявала функция на манастир — странните двуглави светии и ангели на Земя 7 ги гледаха от всеки стълб и всяка картина, докато дуото Йен Хеер Фол водеше специалните пратеници на Целостта през сенчести дворове и барокови куполи.

Шарлът Вилие изостана редом с Ибрим Ходж Керим.

— Дочувам, че се кандидатирате за Примарх — каза тя.

— Директна както винаги, мис Вилие.

— Смятам го за добродетел — отвърна тя. — Целостта на Познатите светове ще бъде в добри ръце, ако вие поемете ръководството ѝ.

— Ласкаете ме.

— Доколкото разбирам, ал бураките ценят ласкателството.

— Обичаме, когато ласкателството е искрено, мис Вилие.

— Но ако е искрено, не е ласкателство?

— Съвсем вярно, мис Вилие.

— Просто искам да ви уверя, че разполагате с безрезервната ми подкрепа, Ибрим — каза Шарлът Вилие.

Работниците от З 7подминаваха наоколо с колички и електрически камионетки, за да пренесат застрашителните купища от оборудване и документи, които придружаваха едно преместване на Президиума заедно с всичките му многобройни офиси и министерства.

— А вашият Орден?

— Загрижени сме единствено за сигурността на Целостта.

— Да, виждал съм вашата загриженост, мис Вилие. Струваше ми четиридесет спахии. Четиридесет мъже, които бяха изпратени през онзи портал, без през него да се върне каквото и да е, дори слухове. Имаха си семейства, съпруги, любовници… Не, виждал съм какво опитвате да постигнете на Земя 10. Виждал съм как работи Орденът ви. Не желая подкрепата му.

— Това беше директно изказване, Ибрим.

— Но не и ласкателно, мис Вилие.

Двамата поспряха за момент на един покрит каменен мост над воден канал, за да позволят на група служители на Целостта да преминат.

— Може да не желаете подкрепата ни, Ибрим, но със сигурност не желаете да бъдем ваши врагове — произнесе Шарлът Вилие.

— Какво искате да кажете, мис Вилие?

Йен Хеер Фол и другите специални пратеници ги очакваха в края на моста.

— Съществува уронваща информация, която можем да не оповестим, Ибрим — поясни Шарлът Вилие.

— Това е изнудване.

— Така е.

— Какво искате?

— Щом не желаете да се присъедините към Ордена, добре. Но не се намесвайте в моята… нашата… работа.

— Добре ли сте, фро Вилие… — започна Йен Хеер.

— … хер Керим? — довърши Хеер Фол.

— Просто изостанахме — каза Шарлът Вилие.

Групата им продължи из лабиринта на Президиумния палат.

Йен Хер Фол спря рязко пред двойка обширни, орнаментирани врати.

— Помислих си… — започна Йен Хеер, като отвори едното крило.

— … че Амберзаал — довърши Хеер Фол, като отвори другата.

Помещението зад вратите накара дори дъхът на Шарлът Вилие да секне. Всеки сантиметър от стените бе покрит с кехлибар. Декоративните панели изобразяваха ангелски чудеса от инкрустиран кехлибар — от най-бледожълтия до най-тъмнокафявия. Януарската светлина се изливаше позлатена през стъклата от прозрачен кехлибар. Всичко беше златисто. Като да се удавиш в мед.

— Каква изтънченост! — обади се Шарлът Вилие. Докато останалите специални пратеници се взираха в изумление в деликатните контури на сводовете — изрязани от тънки като хартия листове кехлибар, — копието на Шарлът Вилие се присламчи към нея. — Не е с нас — прошепна му тя. — Но не е срещу нас.