Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

Тя помнеше вълнението, връхлитащото разтреперване, докато гледаха прекъсвача и се питаха един друг Да го направим ли, да го направим? . А после решиха да го направят заедно, две ръце върху лоста. Но не можеха да минат едновременно през портала. Някой трябваше да остане на контролното управление.

Ти отиди , беше казала тя.

Не, ти отиди , настоя той. Идеята е твоя.

Хвърлиха ези-тура. Оставиха нещата на неопределеността. И във вълнистата светлина пристъпи той.

Всички часовници показваха единайсет и двайсет и три.

— Лангдън?

И ето че беше там, лице, заровено в гънките на безкрайното синьо, като човек, излизащ от дълбоки води или дете, увито в топли одеяла в студена нощ. По-студена от всяка нощ там някъде, уловена между светове. Толкова близо, че можеше да го докосне; лицата им бяха на милиметри едно от друго. Но никога не успяваше да го докосне. Да прекрачи прага означаваше да попадне в притеглянето на пролома, да бъде пръсната от Множеството на световете, без най-малкия комфорт на този единствен миг, на всеки няколко седмици в точното време, когато Лангдън Хейн беше пристъпил в отворения портал. И Лангдън Хейн се бе споил с Плеромата, квантовата реалност, който бе фундаменталната вселена на мултивселената. Никъде и навсякъде.

Пръстите ѝ се поколебаха над лицето му.

— Любов моя — каза тя.

Той се усмихна.

Нямаше как да я е чул, но можеше да разчете думите по устните, в очите ѝ. Устните му оформиха думи: И аз те обичам. След което синята светлина го закри, завихри го надалеч и го нямаше, издухан в поредната случайна вселена, призрак, чиито неразбираеми стенания се чуват в стените на света.

— Ще те върна, любов моя — произнесе Шарлът Вилие.

Вече знаеше каква е била грешката ѝ и как да я поправи. Изчисленията на баща ѝ бяха грешни с цял порядък. Световете влизаха в контакт не чрез сила, която разкъсва тъканта на реалността, а чрез финото сдвояване на енергии, подобно на музикални инструменти, които улавят тоналността си. Първият портал бе пробил дупка право през Плеромата. Но Плеромата, самото вещество на реалността, можеше да бъде манипулирана. В крайна сметка всичко опираше до математиката. Инфундибулумът беше инструмент за настройване на мултивселената. Еверет Синг и баща му не осъзнаваха приложението на тяхната машина: скачането от всяка точка на всяка вселена до коя да е друга ставаше възможно, защото Инфундибулумът имаше достъп до Плеромата. Инструмент, който можеше да освободи с хирургическа точност Лангдън Хейн от Плеромата, се превръщаше в инструмент за контрол на самата реалност.

Пламъците на свещите се полюшнаха и изгаснаха във вятъра отвъд, щом порталът премигна и се затвори. Осветлението премигна на свой ред и се включи, а лабораторията забръмча от звука на рестартиращите се комптатори.

Единайсет и двайсет и пет.

Шарлът Вилие отново зави портала с тежката кадифена покривка.

Първо работата. Целостта се бе разминала с катастрофата. В тази катастрофа се състоеше и нейната възможност. Орденът беше обединен и силен. Едва ли имаше по-подходящо време да заяви властта си. Ибрим Ходж Керим знаеше прекалено много. С времето щеше да го неутрализира. А Еверет Синг сега беше преследван враг из всички Познати светове. Имаше много за вършене и възможности, от които бързо трябваше да се възползва. Тази вечер щеше да се върне на Земя 3. След чая на Бейнс. Следващия път щеше да го накара да приготви рецептата от кафене „Русата мечка“. Кулинарията на Земя 7 беше наистина изключителна.

— Ще те върна — каза Шарлът Вилие на правоъгълника от дебела тъкан. — Обещавам.

Светлина: навсякъде около него, която го обгръщаше, струеше през него толкова силно и толкова дълго, че усещаше как избелва органите в тялото му. Вграден в светлината. Сам светлина .

Първичната светлина, която сияе между вселените. От колко време беше тук? Безсмислен въпрос. Тук не съществуваше време и пространство. Намираше се навсякъде, намираше се никъде; беше всичко и нищо.

А после светлината се натроши като прозорец от бомбена експлозия и тъмнината нахлу. Пропадна в мрак. И мракът беше добро. Огромен, мек и безкраен.

На това прилича смъртта , помисли си той.

Жив ли е?

Така че не беше мъртъв.

Жизнените показатели са добри, първи министър. Разбира се, няма гаранции, че вътре има каквото и да е.

Чувам ви! Опитвам да ви проговоря! Опитвам се да кажа нещо, чуйте ме, чуйте ме, можете ли да ме чуете?