Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

Ще се срещнем друг път , помисли си Еверет М. Точно сега имам по-важни неща за вършене. Неговата майка — не, майката на другия Еверет, — Лора: както и да е: стоеше при колата, вдигнала ръце към лицето си, и плачеше от радост при вида на своето момче, което се задава нагоре по „Роудинг роуд“. И когато и да се срещнем, копие-Еверет, няма да бъде като врагове.

— Мамо — каза той.

Шарлът Вилие премигна във внезапната, ясна, бляскава слънчева светлина. Зимното слънце беше слабо, но обърнатото ѝ нагоре лице го усещаше чисто и свято. Толкова ясно небе, че виждаше чак до покрайнините на космоса. Нямаше никакви съмнения, че в същия момент, в който командният кораб на Джиджу е изчезнал от мястото си над Лондон, всеки друг кораб град е изчезнал от всеки от Десетте свята. И въобще не се съмняваше кой го е направил.

Момчето си го биваше. Може би поне колкото нея.

Шарлът Вилие бе стигнала заедно с откраднатия мотопед на разносвача на пици чак до центъра на Стоук Нюингтън. Тя извади един малък, деликатно изработен монокуляр от Земя 3 от чантичката си и огледа небето. Червените ѝ устни се оформиха в усмивка. Отне ѝ само секунда да открие въздушния кораб над футболния стадион. Беше развалина, летяща черупка, удържана от газ и надежди.

Ще трябва да го ремонтирате, капитан Сикссмит , помисли си Шарлът Вилие. А аз ще ви очаквам.

Сирени по „Стоук Нюингтън Хай стрийт“. Сини светлини: полиция и тъмнозелени военни автомобили. Над главата ѝ изтракаха хеликоптери. Шарлът Вилие подушваше пожар. Хората излизаха от къщите си, от закъсалите автобуси, в градините си, по улиците си, запиляваха се из общинския парк, за да погледнат в небето. Вдигаха фотоапарати, телефони и таблети, за да направят снимка на дълбоко синия януарски следобед.

Сега всичко се промени , помисли си Шарлът Вилие. Политиците ви не могат да лъжат, укриват, завоалират в лицето на милиард домашни видеоклипове, из целия свят. Истината, че сте само една Земя в Множество от трилиони паралелни Земи вече не може да остане скрита. Изгря епохата на Целостта. И в ужаса и шока, които Джиджу оставиха след себе си, аз мога да разширя влиянието на Ордена и да направя този свят свой. Не само този свят. Всички Познати светове. Тези хора знаят, че мултивселената е голяма, по-голяма, отколкото могат да си представят, а техните собствени десет свята са само едно мъничко ъгълче от ъгълчето ѝ. За момент зърнаха реалността. Видяха дълбоките сенки там навън. Сега са изплашени. Изплашените хора се контролират с лекота. Ти спаси Целостта, Еверет Синг, но отново ти си най-голямата заплаха за нея. Така че сам ми подсигури войната. Ще се погрижа на никой от Десетте свята да няма дом за теб. Мога да обърна целия Президиум срещу теб с възможно най-лекото усилие от упражнена власт. Целостта на Познатите светове ще те преследва през всички дни и всички нощи, без да се изморява, без да скланя глава за сън, без жалост, без милост, светове без край. Аз победих.

В центъра на „Стоук Нюингтън комън“, докато хората от улиците се движеха около нея, Шарлът Вилие свали монокуляра си и много бавно, изключително преднамерено започна да пляска с ръце.

— Браво! — извика тя. — Браво!

Събралата се тълпа не успя да разбере добре частните аплодисменти на Шарлът Вилие, но се присъедини ентусиазирано към жеста, като ръкопляскаше, викаше, подскачаше и махаше към ясното небе.

Далечно проблясване над градските покриви. Шарлът Вилие отново вдигна монокуляра. Въздушният кораб беше изчезнал. Трябваше да се добере обратно до „Даун стрийт“. Трябваше да председателства събрание на Ордена, на друг свят.

Сен се спотайваше във вратата на каютата и изтезаваше косата си до максималното ѝ афро великолепие с един гребен с дълги зъбци. Под официалната си корабна куртка носеше изрязана фланелка и беше обула златистите си шорти върху клина, външен вид, който бе усвоила от света на Еверет. Златната мешка и сребристозелените очна линия и червило довършваха вида ѝ и заявяваха: Излез с мен, Еверет Синг.

— О, еха — произнесе Еверет Синг.

Сен изглеждаше ледено-призрачно, студено-горещо.

Сен позира, издаде дупе, разтърси рамене:

— Добре се получавам с малко грим.

Еверет не искаше да казва, че намира Сен в парти екипировката ѝ за леко заплашителна и доста пораснала.

— Ще ходиш ли някъде? — попита той.

— Може. Бристол е бона. Не толкова бона, колкото Хакни, но защото не съм бристолско момиче. Аз съм хакни полони.