Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

При ударилите се коли бе избухнал спор. Витрината на магазин за дарени стоки внезапно се натроши и рухна на безброй захарни зрънца. Звукът разтревожи тълпата. Засвириха клаксони, шофьорите започнаха да опитват маневри, за да освободят хванатите си в капан автомобили. Един велосипедист забърса странично огледало, докато правеше опит да преодолее набелязания заплетен маршрут през задръстването. Избухна друг спор. Стара дама извика, жена се разкрещя за бебето си, внимавайте с бебето ѝ! Повишаваше се тон. Тревогата се предаваше от човек на човек и внезапно хилядата души по „Грийн лейнс“ се слепиха в едно: тълпа. Искаха надалеч, навън, у дома. Стълпотворението се завихри и устреми. Още една витрина избухна навътре. През главите на хората Еверет М зърна изплашеното лице на Нуми, приклещена от човешката преса на входа на кафене „Русалка“.

— Мамо, ще дойда след малко. Първо трябва да свърша нещо.

— Еверет…

— Ще ви намеря. Наистина.

Еверет М затвори очи, задейства мислено приставките си и с един скок се озова на покрива на най-близката кола.

— Ей! — изрева шофьорът на едно пежо, докато Еверет М скачаше леко от покрив на покрив.

— Какво по…

— Какво прави тоя, какво прави?

— Не можеш да…

Но повечето хора викаха един срещу друг, бутаха се и се блъскаха, протягаха ръце между приклещени тела, посягаха към… посягаха към какво? Еверет М не виждаше каквото и да е, за което можеха да се хванат, да се уловят като за здрава котва. Изгубила ума си жена с двойна бебешка количка, бе закъсала на входа на един магазин, ридаеше открито, ужасено. „Грийн лейнс“ бе посипана от натрошено стъкло от витрини и автомобилни прозорци.

Защо постъпват така? — запита се Еверет М. В небето има извънземен кораб град, а те правят всичко на сол. Препускаше от кола на кола, бърз, лек и силен с помощта на своите Трин приставки. Джиджу са там горе, каквото и да е това нещо, а ние се обръщаме един срещу друг. Всеки за себе си.

— Хлапето…

— Спрете хлапето…

— Не може да…

Еверет М скочи от покрива на едно мини пред кафене „Русалка“, като разблъскваше хората от пътя си. Мъж с обръсната глава в закопчано догоре яке върху суичър му прегради пътя, блъсна го здравата. Еверет М остана непоклатим като планина. Мъжът се поколеба стреснато, а после опита да събори Еверет М. Момчето сложи едната си ръка на гърдите му и го удържа надалеч от себе си.

— Не — каза той.

Захрани с енергия приставките си и раздели тълпата като водна повърхност.

— Нуми!

Чула името си, тя вдигна очи. Еверет М пристигна при входа на кафенето.

— Добре ли си?

— Всички ме изоставиха — каза тя. Очите ѝ бяха разширени от шока. — Най-добрите ми приятелки. Просто… ме изоставиха. Просто ме изоставиха.

— Ще те отведа у вас — произнесе Еверет М. — Обещавам. Нуми… всички онези неща, които наговорих… трябваше да ги кажа. Но не са истина. Казах ги, само за да бъдеш в безопасност.

— Еверет, моментът не е подходящ.

Тълпата вече се бе натъпкала плътно и преливаше в паника. Паникьосаните тълпи бяха ужасяващо нещо. Можеха да пострадат хора. Да загубят живота си. Пищящата стара дама, изплашената майка с близнаците, как само му се искаше на Еверет М да им помогне. Но не можеше да спаси всички. Това беше другата страна на могъществото: вината. За онези, за които не можеш да бъдеш от полза.

— Нуми, сложи ръце около врата ми.

Тя се подчини незабавно. Еверет М я вдигна и с едно потрепване на енергия в технологията на Трин скочи върху покрива на някаква вече изоставена кола.

Очите на Нуми бяха разширени от почуда.

— Еверет… не можеш да правиш така. Хората не умеят да вършат такива неща.

— Дръж се здраво.

Без да я изпуска от обятията си, Еверет М затича от покрив на покрив, между блъскащите се, изплашени хора надолу по „Грийн лейнс“. Голямото кръстовище на „Нюингтън грийн“ представляваше маса от автомобилно задръстване и паникьосани хора, които опитваха да се промъкнат, притискаха се, търсеха изход. Точно когато Еверет М се добираше със скок до покрива на един автобус, уличното осветление изгасна. Започнаха писъците.

— Еха! — произнесе Еверет М Синг и: — Дръж се! — докато с едно мигване включваше нощното си зрение на Трин.

Захрани приставките на краката си с енергия, за да скочи от автобуса на един бял микробус, а оттам на покрива на един камион. Претича през отпуснатото платнище на камиона, скочи на кабината, а от нея — на улицата.