Джеймс Дашнър - В обгорените земи

— В ташаците? — повтори Бренда. — Какво искате да кажете?

Мъжът посочи Томас.

— Говорех на момчето. Искам да кажа, че играта може да загрубее, ако не се държиш плътно до нас. Тъй като си женска и прочее.

Томас усети, че му призлява от този разговор.

— Звучи доста забавно. Но ние трябва да вървим. Да потърсим приятелите си. Може по-късно да се върнем.

Сега напред пристъпи вторият мъж. Беше нисък, с красиви черти на лицето и късо подстригана руса коса.

— Вие двамата сте още деца. Време е да научите някои житейски уроци. Време е да се позабавлявате. Официално ви каним на нашето парти. — Той произнесе бавно и тържествено последните думи.

— Благодаря, но не — отказа Бренда.

Русолявият измъкна от джоба си пистолет. Беше никелиран, с потъмняло дуло. И въпреки това изглеждаше страховито.

— Май не ме разбрахте — рече мъжът. — Поканата не е нещо, което се отклонява.

Високият грозник измъкна нож. Жената с конска опашка бе въоръжена с отвертка. Върхът й бе зацапан с потъмняла кръв.

— Е, какво ще кажете? — попита русият. — Ще дойдете ли с нас на забавата?

Томас погледна въпросително Бренда, но тя беше впила очи в лицето на русолявия. Явно се готвеше да направи нещо глупаво.

— Добре — побърза да отговори Томас. — Идваме.

Бренда извърна глава към него.

— Какво?

— Единият е с пистолет. Другият има нож. А жената държи отвертка! Не съм в настроение да ме бодат с остриета.

— Май хубавичкото ти приятелче не е никак глупаво — подметна русолявият. — Е, да идем да се позабавляваме. — Той обърна дулото на пистолета към стълбите и се усмихна. — След вас, драги гости.

Бренда очевидно бе кипнала от гняв, но осъзнаваше, че нямат друг избор.

— Добре — склони тя.

— Ето така ми харесвате — изхили се русолявият. — И без това няма от какво да се боите.

— Нищо лошо няма да ви сторим — добави високият. — Освен ако не започнете да се инатите. Повярвайте ми, към края на купона ще бъдете едни от нас.

Томас се опита да сподави нарастващата паника.

— Хайде да го направим — добави русолявият.

— Вас чакаме — другият отново кимна към стълбите.

Томас се пресегна и улови Бренда за ръката. Сетне я дръпна до себе си.

— Да вървим на забавата, скъпа — рече той. — Сигурно ще е доста весело там!

— Винаги се просълзявам, като видя хора, които се обичат — подметна жената. Тя вдигна ръка сякаш да избърше сълзите от очите си.

Докато крачеше към стълбите, Томас усещаше, че мъжът продължава да държи пистолета насочен към него. Спуснаха се надолу и се озоваха в тесен коридор, в който едва се побираха двама един до друг. Вратата нямаше дръжка. Томас повдигна вежди и се обърна към русолявия.

— Трябва да почукаш, ама по специален начин — захили се мъжът. — Три пъти бавно, три пъти бързо, после два пъти с кокалчетата.

Томас ненавиждаше тези хора. Мразеше начина, по който говорят, подигравателното им отношение въпреки любезните думи. Кой знае защо смяташе тези побърканяци за по-страшни дори от онзи тип, който им искаше носовете. Там поне знаеше какво да очаква.

— Направи го — прошепна Бренда.

Томас сви ръката си в юмрук и почука, както му бяха казали. Вратата се отвори почти веднага и музиката се усили като повей на вятър.

Мъжът, който ги посрещна, беше огромен, с обеци на носа и ушите и лице, изрисувано с татуировки. Косата му бе дълга и бяла и се спускаше надолу по раменете. Но Томас почти нямаше време да огледа всичко това, преди мъжът да заговори.

— Здрасти, Томас. Очаквахме те.

Следващата минута премина в опити сетивата на Томас да се справят със света.

Все още бе шокиран от думите, с които го посрещнаха, а междувременно дългокосият мъж ги дръпна заедно с Бренда вътре и ги поведе през тълпата от подрусващи се тела. Музиката бе оглушителна, всеки удар на барабана сякаш се забиваше като чук в главата на Томас. От тавана висяха фенери, които се клатеха и хвърляха отблясъци на всички страни.

Докато си проправяха път, дългокосият се наведе и заговори в ухото на Томас.

— Слава на Бога за акумулаторите. Ако ги нямаше, животът тук да е замрял!

— Откъде ми знаеш името? — попита Томас. — И защо сте ме чакали?

Мъжът се разсмя.

— Цяла нощ ви наблюдаваме! А на сутринта, като видяхме реакцията ти на табелката, решихме, че ти трябва да си прочутият Томас!

Бренда го бе прегърнала през кръста и се притискаше в него, вероятно за да не се разделят. Вероятно. Но когато чу това, се притисна още по-силно.