Джеймс Дашнър - В обгорените земи

„Няколко дни? Какво…”

„Отведоха те веднага щом бергът се приземи. Казаха ни, че било твърде късно — че избликът се е загнездил дълбоко в теб. Че си полудял, проявяваш склонност към насилие.”

Томас се опитваше да приема спокойно фактите и да не мисли за това как ЗЛО умее да бърника в спомените.

„Тереза, това просто е поредното изпитание. Затворили са ме в някаква бяла стая. Но… ти спомена, че сте там от няколко дни? Колко, по-точно?”

„Том, измина почти седмица.”

Томас не знаеше какво да каже. Страхът, който досега успяваше да овладее, отново се надигна в гърдите му. Би ли могъл да й се довери? Вече го бе излъгала веднъж. И откъде да знае, че това е точно тя? Крайно време бе да прекъсне всякаква връзка с Тереза.

„Том? — повика го тя. — Какво става тук? Страшно съм объркана.”

Томас внезапно бе обхванат от объркани чувства, в очите му напираха сълзи. Навремето бе смятал Тереза за най-добрия си приятел. Но никога вече нямаше да е същото. Единственото, което сега изпитваше към нея, бе гняв.

„Том! Защо не…”

„Тереза, чуй ме.”

„Ей? Опитвам се да ти…”

„Не, просто ме слушай. Не казвай нищо, ясно? Просто ме изслушай.”

„Добре” — отвърна тя след кратка пауза. Гласът й прозвуча изплашено в главата му.

Томас не можеше повече да се сдържи. Гневът пулсираше в него. За щастие, достатъчно бе само да произнася мислено думите, защото никога не би намерил сили да ги каже на глас.

„Тереза. Върви си.”

„Том…”

„Не. Не казвай нито дума повече. Просто… ме остави сам. И можеш да предупредиш онези от ЗЛО, че приключих с техните игрички. Кажи им, че повече не участвам!”

Тя почака няколко секунди, преди да отговори.

„Добре — пауза. — Добре. В такъв случай ще ти кажа само едно нещо.”

Томас въздъхна. „Нямам търпение.”

Тя не продължи веднага и той си помисли, че връзката се е разпаднала. „Том?” „Какво?” „ЗЛО е добро.” След което изчезна от ума му.

Меморандум на ЗЛО, дата 232.2.13, час 21:13

За: моите колеги

От: Ейва Пейдж, председател

Относно: Изпитания в Обгорените земи, групи А и Б

Сега не е моментът да позволим на чувствата да ни попречат в решаването на поставените задачи. Да, някои събития поеха в посока, която не бяхме предвидили. Не всичко е идеално — има неща, които се объркаха, — но въпреки това отбелязахме огромен прогрес и събрахме много от нужните пътища. Надеждата ми нараства.

Очаквам всички ние да запазим професионалното си отношение и да не забравяме поставената цел. Животът на толкова много хора е събран в ръцете на неколцина. Ето защо е особено важно точно сега да бъдем бдителни и съсредоточени.

Предстоящите дни са жизненоважни за това изследване и аз съм уверена, че когато възстановим спомените им, всеки един от нашите питомци ще е готов да направи това, което искаме от него. Все още разполагаме с кандидатите, от които се нуждаем. Скоро ще открием последните парчета от мозайката и ще ги поставим на местата им.

Бъдещето на човешката раса е по-важно от всичко друго. Всяка смърт и всяка жертва си заслужават в името на това, към което се стремим. Краят на това забележително усилие е близо и аз вярвам, че ще го увенчаем с успех. Че ще получим желаните пътища. Ще разполагаме с нашата схема. Ще се сдобием с лечението.

Дори сега психолозите са твърде предпазливи. Когато кажат, че е настъпил моментът, ще премахнем заличителя и ще можем да съобщим на оцелелите питомци, дали те са — или не са — имунизирани за изблика.

Това е всичко засега.

Край на втора книга

Каталог, нови и очаквани заглавия. Промоции с големи отстъпки и още на нашия интернет адрес www.bard.bg