Джеймс Дашнър - В обгорените земи

Изминаха няколко минути. Още няколко. Нищо освен тишина и мрак.

— Мисля, че си отидоха — прошепна Бренда. После включи фенерчето.

— Здравейте, нослета! — отекна един зловещ глас в стаята. Сетне една окървавена ръка се пъхна през дупката и улови Томас за ризата.

Томас нададе вик и замахна към кървавата ръка. Все още бе заслепен от светлината на фенерчето. Побърканякът продължаваше да го дърпа, блъскайки тялото му в стената. Томас усети, че по лицето му се стича кръв.

Мъжът го побутна назад, сетне отново го дръпна. После пак и пак. Лицето на Томас се удряше в бетонната стена. Томас не можеше да повярва, че болният мъж притежава подобна сила. Някак не се връзваше с външния му вид и с начина, по който ходеше.

Бренда бе извадила ножа и се опитваше да се приближи и да го забие в ръката.

— Внимавай! — извика Томас. Острието бе опасно близо до него. Той сграбчи ръката на мъжа и се опита да я завърти, да се освободи от мъртвешката хватка. Не се получи и мъжът продължи да го бута и дърпа, да удря тялото му в стената.

Бренда изкрещя и замахна с ножа. Острието се заби над китката на мъжа. Побърканякът нададе пронизителен вик и пусна ризата на Томас. Ръката му изчезна през отвора, оставяйки кървава диря по пода. Писъците му продължаваха да ечат в помещението.

— Не може да му позволим да се измъкне — извика Бренда. — Побързай, трябва да излезем!

Томас все още бе замаян от болка, но вече се провираше през отвора. Ако мъжът повика другите побърканяци, с тях е свършено. Може вече да бяха чули виковете и да се връщаха.

Томас най-сетне провря ръце навън, опря се в стената и се измъкна. Не сваляше поглед от побърканяка в очакване на нова атака. Мъжът бе само на няколко крачки от него и когато погледите им се срещнаха, изръмжа като диво животно.

Томас понечи да се изправи, но удари главата си в масата.

— По дяволите! — изруга той и изпълзя изпод масата. Бренда също се бе измъкнала и сега двамата се изправиха над побърканяка, който лежеше свит на кълбо на пода и хленчеше. От раната му струеше кръв и вече бе образувала малка локва.

Бренда държеше фенерчето в едната ръка, а в другата ножа, насочен към мъжа.

— Трябваше да тръгнеш с другите перковци, старче. Не биваше да се забъркваш с нас.

Вместо да отговори мъжът внезапно се завъртя на рамо и ритна със здравия си крак. Уцели Бренда и я запокити върху Томас, после и двамата тупнаха на пода. Томас чу фенерчето и ножа да изтрополяват някъде встрани от тях. По стените затанцуваха сенки.

Побърканякът скочи на крака и се хвърли към ножа, който бе паднал до стената. Томас го бутна напред и се изправи. Мъжът се удари с колене в стената и Томас го събори. Побърканякът се завъртя и удари с лакът Томас в зъбите. Сякаш изригна малка експлозия. Момчето неволно вдигна ръка.

Но сега вече Бренда се намеси. Тя замахна с юмрук и удари мъжа два пъти в лицето. Възползва се от инерцията и по някакъв начин успя да го обърне по корем. Сграбчи ръцете му и ги притисна отзад, като ги изви нагоре по начин, който вероятно му причиняваше болка. Побърканякът гърчеше тяло и се мъчеше да се освободи, но Бренда го притисна и с крака. Той започна да крещи, надаваше ужасни, пронизителни вопли.

— Трябва да го убием! — извика тя.

Томас коленичи до нея и я погледна изморено.

— Как? — попита той, твърде объркан, за да й противоречи.

— Вземи ножа! Трябва да го убием!

Мъжът продължаваше да крещи и да се мята. Звуци, които накараха Томас да побегне надалече. Всичко бе толкова неестествено. Нечовешко.

— Томас! — изкрещя Бренда.

Томас изпълзя до ножа, вдигна го и погледна кървавото острие. После се обърна към Бренда.

— Побързай! — подкани го тя. Нещо му подсказваше, че е ядосана не само на побърканяка, а и на него, защото се бави толкова.

Но ще може ли да го направи? Да убие човек? Дори побъркан лунатик, който е готов да му види сметката? Който непрестанно повтаря, че му иска носа.

Държеше ножа сякаш е бил натопен в отрова. Сякаш само докосването до него можеше да му навлече хиляди болести и бавна, мъчителна смърт.

Мъжът, притиснат здраво към земята, не спираше да крещи.

Бренда улови погледа на Томас и заговори с нетърпящ възражение глас:

— Аз ще го обърна, а ти ще го прободеш в сърцето!

Томас понечи да поклати глава, но се отказа. Нямаше избор. Трябваше да го направи. Той кимна.

Бренда нададе вик, напрегна мишци и обърна побърканяка по гръб, като го притискаше с тяло. Крясъците му се усилиха. Гърдите му бяха разголени, извити нагоре, сякаш нямаха търпение Томас да забоде в тях ножа.