Джеймс Дашнър: В обгорените земи

И тогава си спомни за Тереза.

„Тереза? — повика я мислено. — Тереза! — Повтаряше името й отново и отново, стиснал очи. — Къде си?”

— Томи! — Нют сложи ръка на рамото му. — Какво ти става бе, човече?

Томас отвори очи и откри, че се е превил и притиска корема си с ръце. Той се изправи бавно и се помъчи да овладее паниката, която го разяждаше отвътре.

— Ти какво мислиш, че ми става? Огледай се само!

— Да, но изглеждаше, че се превиваш от страшни болки.

— Нищо ми няма… просто се опитвах да я повикам мислено. Но не можах. — Не биваше да им казва, че двамата с Тереза разговарят телепатично. Но щом всички тези хора са мъртви… — Трябва да разберем къде са я настанили — добави припряно той и огледа помещението, като се опитваше да не забелязва труповете. Търсеше вратата за нейната стая. Нали му каза, че била от другата страна на столовата.

Ето там. Жълта врата с медна дръжка.

— Той е прав — обади се Миньо. — Разпръснете се! Намерете я!

Томас вече бягаше натам, изненадан от това колко бързо се е възстановил от шока. Дотича до вратата, като се шмугваше между висящите тела. Трябваше да е вътре, на сигурно място като тях. Вратата беше затворена и това бе добър признак. Вероятно заключена. Може би бе заспала като него. Затова мълчи и не отговаря.

На няколко метра от вратата се сети, че ще му е нужно нещо, с което да я разбие.

— Някой да донесе пожарогасителя! — извика Томас през рамо. Миризмата в помещението бе отвратителна — когато си пое рязко дъх, отново му се догади.

— Уинстън, погрижи се — нареди Миньо зад него.

Томас пръв стигна вратата и натисна дръжката. Не поддаде, беше заключено. И тогава забеляза малка пластмасова табелка, окачена на стената отдясно. Вътре в нея бе пъхнато листче, на което с печатен шрифт бе изписано:

Тереза Агнес. Група А, обект А1.

Предателката

Странно, но това, което най-много го изненада, бе фамилията й. Агнес. Тереза Агнес. Име, което не пробуждаше никакъв, дори най-малък спомен в обърканото му съзнание. Той самият бе кръстен на Томас Едисон, великия изобретател. Но Тереза Агнес? Не беше чувал за такава.

Разбира се, имената им вероятно бяха породени от странна прищявка, шега, опит на Създателите — на ЗЛО — да ги откъснат от средата на истинските им родители. Томас нямаше търпение да узнае как са го кръстили при раждането, какво име са му избрали неговите родители. Където и да са те сега. И които и да са.

Разпокъсаните спомени, с които се бе сдобил по време на Промяната, го бяха накарали да смята, че е имал родители, които не са го обичали. Че които и да са те, не са го искали. Че е бил спасен от ужасно малтретиране. Но сега отказваше да повярва в това, особено след като тази нощ бе сънувал майка си.

Миньо щракна с пръсти пред очите на Томас.

— Ей, Томас? Сега не е време да дремеш. Събуди се. Наоколо е пълно с мъртъвци.

— Извинявай. — Томас се обърна към него. — Замислих се колко е странна фамилията на Тереза.

— На кого му пука за фамилията й? — изгледа го намръщено Миньо. — Не е ли по-странно, че са я нарекли предателка?

— И какво означава група А, обект А1? — добави Нют, докато подаваше пожарогасителя на Томас. — Както и да е, твой ред е да разбиваш врати.

Томас сграбчи тежкия цилиндър, ядосан, че е позволил на малкото листче да го отвлече от главното. Тереза беше зад тази врата и сигурно се нуждаеше от помощ. Опитвайки се да не обръща внимание на обезпокоителното определение „предателка”, той сграбчи цилиндъра и го стовари върху дръжката. Чу се звън, пожарогасителят рязко се разтърси. Вратата поддаде и след още два удара дръжката падна на пода.

Томас захвърли пожарогасителя и бутна силно вратата. Беше изтръпнал от ужас заради това, което би могъл да намери вътре. Първи пристъпи в осветеното помещение.

То беше по-малко копие на тяхната стая, с два гардероба и друга врата, вероятно водеща към тоалетната. Имаше четири койки, но само завивките на една от тях бяха разхвърляни. Възглавницата висеше отстрани, калъфката бе разкъсана. От Тереза нямаше и следа.

— Тереза! — извика Томас със свито от засилващата се паника гърло.

Зад вратата се чу шум от пусната в тоалетната вода и Томас почувства внезапно облекчение. Беше толкова силно, че едва не приседна на пода. Тя е там, в безопасност. Понечи да отиде до вратата, но Нют го дръпна за ръката.

— Свикнал си да живееш с момчета — рече му. — Не мисля, че е прилично да се надзърта в момичешка тоалетна. Почакай да излезе.