Джеймс Дашнър - В обгорените земи

— И коя е тя?

— Първо, не знаеш никакви подробности за този тест, на който ви подлагат от ЗЛО. Може би колкото повече от вас стигнат до определения финал, толкова по-голяма е възможността да получите обещаното лечение. Въпреки че онази втора група, за която спомена, сигурно ви е конкурент. Мисля, че е в мой интерес да ви запазя всичките живи.

Томас кимна, но не отговори. Не искаше с нищо да опорочи постигнатата малка победа. Хорхе му вярваше за Плъха и лечението.

— А това ме отвежда до втората причина — продължи побърканякът. — Въз основа на която взех решение.

— И тя е? — попита Томас.

— Няма да взема с мен останалите побърканяци. С нас.

— А? Защо? Мислех, че можете да ни помогнете да си пробием път, ако е нужно и с бой, през града.

Хорхе поклати глава и се облегна назад. После скръсти ръце, сякаш за да покаже, че вече с нищо не иска да го заплашва.

— Не. Ако искаме да успеем, трябва да действаме потайно и незабележимо, а не със сила. Откакто се събрахме тук, се промъкваме от едно място на друго и мисля, че ще имаме по-добри шансове, ако се възползваме от този опит. Вместо да се нахвърляме върху побърканяците като тълпа жадни за кръв нещастници, по-добре да ги заобиколим на пръсти.

— Ти си човекът с опит — кимна Томас. — Макар че, като гледах хората ти, по-скоро ми приличат на воини. Имам предвид онези страховити оръжия и прочее.

Настъпи тишина, през която Хорхе го гледаше втренчено. Сетне неочаквано се разсмя.

— О, мучачо, ама и ти си един късметлия. Не зная защо ли реших да го направя. Днес на три пъти животът ти висеше на косъм.

— Щеше ли да се справиш? — попита Томас.

— С кое?

— Ами да ме убиеш три пъти.

— Все щях да измисля някакъв начин.

— В такъв случай ще се постарая да не те ядосвам повече.

Хорхе шляпна с длан по масата и се изправи.

— Добре. Ето какво ще се уговорим. Трябва да отведем теб и хората ти до онова безопасно място. За целта ще взема само още един човек с мен. Тя се казва Бренда и е истински гений. Пипето й сече като бръснач. Ако стигнем там и за нас няма лечение, мисля, че се досещаш какви ще са последствията.

— О, стига — въздъхна Томас. — Смятах, че вече сме приятели.

— Шшшшт. Не сме приятели, хермано. Само партньори. Ще те отведа при ЗЛО. А ти ще ми уредиш лечение. Това е сделката, инак някои хора ще умрат.

Томас също се изправи.

— Че нали вече се разбрахме?

— Да, да, разбрахме се. Слушай, и да не си казал и думичка навън. Защото няма да е никак лесно да се отървем от другите … побърканяци.

— Какъв е планът?

Хорхе се замисли, вперил поглед в Томас. После наруши тишината:

— Дръж си езика зад зъбите и остави на мен да свърша цялата работа. — Той тръгна към вратата, но после спря. — А, и да знаеш, че на твоето приятелче Миньо никак няма да му хареса.

Докато вървяха по коридора, Томас за пръв път си даде сметка колко е изгладнял. Стомахът му се бе свил на топка, имаше чувството, че вътрешните му органи се изяждат едни други.

— Е, добре, слушайте всички! — провикна се Хорхе веднага щом влязоха в голямото помещение. — Двамата с това птиченце тук стигнахме до решение.

„Птиченце?” — помисли си обидено Томас.

Побърканяците стояха неподвижно, стиснали оръжия в ръце. Езерните също се бяха обърнали към двамата. През прозорците и отворите се процеждаше светлина. Хорхе застана в средата на помещението и се завъртя бавно. Изглеждаше доста смешно, като се опитваше да си придаде важност.

— Първо, трябва да намерим на тези хора храна. Зная, че ви звучи странно, защото не ги познаваме, но мисля, че се нуждаят от помощта ни. Дайте им свинско и фасул — на мен ми писна от тази гадост. — Един от побърканяците се изкиска. — Второ, тъй като съм истински джентълмен и светец, реших да не убивам тоя тип, дето ме нападна.

Томас чу няколко разочаровани възклицания и се зачуди докъде избликът е проникнал в мозъците на тези хора. Едно хубавичко момиче с дълга, изненадващо чиста коса завъртя очи и поклати глава, сякаш бе чула най-голямата глупост. Томас си помисли, че вероятно това е същата онази Бренда, за която му бе говорил Хорхе.

Междувременно побърканякът посочи Миньо, който се ухили и дори помаха с ръка на тълпата.

— Щастлив е, нали? — попита Хорхе. — Радвам се, че е така. Това значи, че ще хареса и другата новина.

— Каква новина? — настръхна веднага Миньо.

Томас погледна към Хорхе, питайки се какво ли ще последва сега.

Водачът на групата побърканяци продължи с важен глас: